Направо към съдържанието

Нури Туркел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нури Туркел
уйгурско-американски общественик
Роден
1970 г. (54 г.)

Учил вАмерикански университет
Нури Туркел в Общомедия

Нури Абликим Туркел (на уйгурски: نۇرى ئابلىكىم تۈركەل, на английски: Nury Ablikim Turkel) е уйгурско-американски общественик и адвокат.

Нури Туркел е роден през 1970 година в концентрационен лагер в Кашгар, Китай, където майка му е затворена малко преди това.[1][2] Тя, както и други членове на семейството му, е преследвана от тоталитарния комунистически режим в Китай по време на Културната революция,[3] като дядо му е свързан с Движението за независимост на Източен Туркестан. Баща му е преподавател, а майка му се занимава с търговска дейност.

Туркел завършва основно училище в Синдзян-уйгурския автономен регион. През 1991 година постъпва в Северозападния университет за селскостопански и горски науки и технологии в Шънси.[1] През 1995 година получава бакалавърска степен и заминава да продължи образованието си в Съединените щати, където малко по-късно получава политическо убежище.[2][4] След това завършва международни отношения и право в Американския университет във Вашингтон.[1][3]

През следващите години Нури Туркел става известен застъпник за човешките права на уйгурите в Източен Туркестан.[5] През 2004 – 2006 година оглавява Уйгурско-американската асоциация[1][6] и е сред главните организатори на кампанията, довела до освобождаването през 2005 година на уйгурската активистка Рабия Кадир.[3] Туркел е сред най-известните критици на организираните от китайското правителство огромни концентрационни лагери за уйгури.[7][8]

През май 2020 година Нури Туркел е назначен от председателката на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси за член на Комисията на Съединените щати по международната свобода на вероизповеданията.[3][9] Той приветства приемането през същата година на Закона за политиката по човешките права на уйгурите и въведените търговски санкции срещу Китай,[10][11] както и последвалия Закон за предотвратяване на принудителния труд на уйгурите.[12]

  1. а б в г Nury Turkel // The Geneva Summit for Human Rights and Democracy. Посетен на 2022-11-13. (на американски английски)
  2. а б Uighur lawyer Nury Turkel says Australia should sanction Chinese officials // www.afr.com. 2020-07-21. Архивиран от оригинала на 2020-07-21. Посетен на 2022-11-13.
  3. а б в г Nury Turkel, Commissioner // United States Commission on International Religious Freedom. Архивиран от оригинала на 2020-07-18. Посетен на 20 July 2020.
  4. Kenneth Bandler. The Uyghers' plight is a humanitarian crisis. More must be done to help // Jerusalem Post. 17 August 2020. Посетен на 17 August 2020.
  5. OPEN FORUM ON HUMAN RIGHTS AND THE RULE OF LAW IN CHINA // с. 9 – 11, 39 – 41.
  6. Nury Turkel // Human Rights Foundation. Архивиран от оригинала на 2020-07-21. Посетен на 21 July 2020.
  7. 'Mass murder' fear for Muslim Uighurs // www.bbc.co.uk. Посетен на 22 August 2018.
  8. CHINA'S REPRESSION AND INTERNMENT OF UYGHURS: U.S. POLICY RESPONSES Written Testimony of Nury Turkel Chairman of the Board, Uyghur Human Rights Project // US House of Representatives. 26 September 2018.
  9. Leigh Hartman. Once interned in China, Uyghur American fights for religious freedom // U.S. Embassy in Denmark. 23 June 2020. Посетен на 20 July 2020.
  10. China Warns of 'Countermeasures' After Trump OKs Bill to 'Punish' Country Over Ethnic Crackdown // News18. 18 June 2020. Посетен на 20 July 2020.
  11. Richard Finney. US Sanctions 11 Chinese Firms for Human Rights Abuses in Xinjiang // Radio Free Asia. 20 July 2020. Посетен на 21 July 2020.
  12. Was Your Face Mask Made Using Forced Labor in China? // The Diplomat. 26 August 2020. Посетен на 28 August 2020.