Нотариална покана
Нотариалната покана е изрично волеизявление в писмена форма. Най-често се отправя към неизрядната страна по правоотношение. С нея се цели доброволно решаване на правен въпрос, избягване на съдебен процес (спор) или други усложнения.
Връчването се извършва чрез нотариус, по правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).[1][2]
Нотариалното надписване, най-често чрез щемпел(и), (наричано удостоверяване) върху този документ, удостоверява датата на връчване и номер на разписка.
„За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.“[1]
В англосаксонската правна система подобен документ без нотариална заверка се нарича „Cease and desist“.