Направо към съдържанието

Нормативен контрол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нормативният контрол в библиотечното дело е метод за организиране на библиотекарските каталози и библиографската информация чрез използване на уникално, различно наименование за всяка тема и личност,[1] което се нарича контролен запис или библиографски запис[2]. В термина нормативен контрол се използва думата норма, което означава, че изписването на имената на хора, места, обекти и идеи следва дадена норма, т.е. са изписани по точно определен, стандартен начин. Това уникално наименование не се променя никъде в даден каталог. Обхватът и употребата на всяко наименование са описани накратко в заглавието на контролния запис, което прави библиотечните каталози лесни за употреба.

Каталогизаторите дават на всеки обект (като автор, книга, серия, сдружение) уникално наименование, което да прави недвусмислени всички референции към темата или личността, независимо дали за това наименование съществуват няколко различни изписвания или псевдоними. Заглавните данни на контролния запис могат да съдържат релевантна информация за свързани теми.

Базите данни от нормативни записи се наричат още библиографски бази данни.

Примери

[редактиране | редактиране на кода]

Различни наименования за един и същи субект

[редактиране | редактиране на кода]
Библиотека Заглавие
VIAF VIAF ID: 107032638
Уикипедия на английски език Diana, Princess of Wales
WorldCat – библиографска база данни Diana Princess of Wales 1961 – 1997
Германска национална библиотека Diana <Wales, Prinzessin>[3]
Gemeinsame Normdatei GND ID: 118525123
Библиотека на Конгреса Diana, Princess of Wales, 1961 – 1997
Национална библиотека на Испания Windsor, Diana, Princess of Wales
Getty Union List of Artist Names Diana, Princess of Wales English noble and patron, 1961 – 1997
Национална библиотека на Нидерландия Diana, prinses van Wales, 1961 – 1997[4]

Понякога в рамките на един каталог се срещат и различни наименования за един и същи обект. Това затруднява изследователите, тъй като при търсене те може да не открият част от нужната им информация. Това се избягва с използване на контролни записи, към които съставителите на каталога са добавили информация, която събира на едно място логически свързани материали, които са представени по няколко начина.

Например в Уикипедия Принцеса Даяна е субект на статията Даяна Спенсър и препратките към нея са изписани по множество различни начини. Но Принцеса Даяна и Даяна Спенсър са една и съща личност. В библиотечен каталог различните записи за Даяна Спенсър могат да имат следните заглавия:

  1. Даяна (1)
  2. Даяна, принцеса на Уелс (1)
  3. Даяна, принцеса на Уелс, 1961−1997 (13)
  4. Даяна, принцеса на Уелс 1961−1997 (1)
  5. Даяна, принцеса на Уелс, 1961−1997 (2)
  6. ДАЯНА, ПРИНЦЕСА НА УЕЛС, 1961−1997 (1)
  7. Даяна, принцеса на Уелс, − Иконография (2)

Всички тези варианти описват една и съща личност. Нормативният контрол позволява да се групират логически свързаните материали и намалява броя на тези записи до един, който понякога се нарича точка за достъп:

  • Даяна, принцеса на Уелс, 1961 – 1997[4]

Тъй като всяка библиотека разработва точките за достъп самостоятелно, за опростяване съществуват стандартизирани каталози като Виртуален международен нормативен архив на английски: Virtual International Authority File, VIAF. Например идентификаторът за принцеса Даяня в Германската национална библиотека е 118525123, а в Библиотеката на Конгреса е Diana, Princess of Wales, 1961 – 1997. VIAF предлага общ идентификатор VIAF ID: 107032638, обединяващ всички тези варианти[4].

Стандарти

[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко стандарта, които използват различни акроними:

  • Стандарти за контролни метаданни
    • Стандарт MARC за контролни записи в машинен формат.[5]
    • MADS (Metadata Authority Description Schema) XML схема за контролни записи
    • EAC (Encoded Archival Context), XML схема за контролни записи, която отговаря на стандарта ISAAR.
  • Идентификатори за физически и юридически лица:
    • ISAAR (International Standard Archival Authority Record) за юридически лица, физически лица и семейства.[6]
    • ISNI (International Standard Name Identifier)
    • DAI – Digital Author Identification, част от ISNI.
    • LCCN – Library of Congress Control Number
    • NDL – National Diet Library
    • ORCID – Open Researcher and Contributor ID част ISNI: за идентифициране на академични лица и автори.
    • VIAF – Virtual International Authority File: за идентифициране на физически и юридически лица.
    • WorldCat/identities
  • Идентификационни и контролни системи за библиографски обекти:
    • DOI – Digital object identifier
    • urn:lex – за правни документи
    • ISBN – International Standard Book Number
    • ISSN – International Standard Serial Number
  • Други системи

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Why Does a Library Catalog Need Authority Control and What Is It? Архив на оригинала от 2010-02-06 в Wayback Machine.
  2. ↑ Нормативният контрол в текущата национална библиография на България Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine., Силвия Филипова (2010), Библиотека, 5, стр. 127 – 138
  3. ↑ GND ID: 118525123
  4. ↑ а б в Virtual International Authority File records for Princess Diana, Посетен на 12 март 2013
  5. ↑ ((en)) MARC 21 Format for Authority Data: Table of Contents (Network Development and MARC Standards Office, изд. Library of Congress) – Библиотека на Конгреса на мрежите за развитие и MARC-службените стандарти.
  6. ↑ ((en)) ISAAR(CPF): International Standard Archival Authority Record for Corporate Bodies, Persons, and Families, Second edition Архив на оригинала от 2007-06-05 в Wayback Machine. – www.ica.org
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нормативен_контрол&oldid=12211783“.