Нормална група
Облик
Нормална подгрупа, нормален делител или инвариантна подгрупа в теория на групите е подгрупа от специален тип, позволяваща факторизиране на групи. Нормалните групи дължат съществуването си на несъвпадането, в общия случай, на левите съседни класове на дадена група с десните съседни класове на групата. Пръв Галоа осъзнава значението на нормалните групи за теория на групите.
Определение
[редактиране | редактиране на кода]Една подгрупа , на група , се нарича нормална подгрупа, отбелязва се , ако всеки ляв съседен клас на по съвпада с някой десен съседен клас на по , или в алгебричен запис:
, което е еквивалентно на някое от следните три условия:
Свойства
[редактиране | редактиране на кода]- Ядрото на хомоморфизъм на групи е нормална подгрупа на .
- Всяка нормална подгрупа на дадена група е ядро на някой хомоморфизъм на групата. Нормалните групи изчерпват множеството от всички ядра на хомоморфизми на дадената група.
- Сечение на произволен брой нормални подгрупи на дадена група е също нормална подгрупа на групата.
- В абеловите групи всички подгрупи са нормални.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Обрешков, Н. (1930), Висша алгебра, Том 1, София: Университетска библиотека N 93.
- Сидеров, Пл. и Чакърян, К. (2002), Записки по алгебра, групи, пръстени, полиноми, София: ВЕДИ.
Тази статия, свързана с математика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.