Ново село (Румъния)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.
 |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, правопис. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Ново село Enisala | |
| — село — | |
 Крепостта Ново село (Ени сала) | |
  Ново село | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Тулча |
| Надм. височина | 26 m |
| Население | 1079 души (2002) |
| Пощенски код | 827191 |
| Ново село в Общомедия | |
Ново село или Йенисела (на румънски: Enisala; на турски: Yeni sale) е село в община Саръгьол, окръг Тулча, Северна Добруджа, близо до Бабадаг и Бабадагското езеро на брега на черноморската лагуна – Разим.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Античността гръцки колонисти се заселват сред околното тракийско население от племената на гетите и основават градчето Хераклея. В Средновековието е издигната силна българска крепост[1] и пристанище доминиращи черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко, включена в крепостната линия Емона, Варна, Карвуна (Балчик), Калиакра, Преславец, Тулица (Тулча).[2] Запазени са внушителните останки на замъка от времето на Втората Българска държава издигнат в ХІІІ – ХІV в.[1][3]
Поддържаната от румънците при отсъствието на каквито и да е адекватни писмени свидетелства хипотеза за византийска или генуезка, но в никакъв случай българска, крепост предвид многоъгълния план на една кула в замъка е с пропагандно значение и не отговаря на историческата истина.[1][4] Тогава и до завладяването ѝ от турците областта чак до устието на Дунав е доказано българска.[5] Византийско или генуезко държавно присъствие тук няма,[4][5] начинът на строеж също не е византийски.[1][2] Няма и данни нито в грамотите на българските царе, нито в договора за приятелство на Добруджанското деспотство с генуезците да им е давано право да строят или да имат собствена крепост на българска територия. Не е известно те насилствено да са отнели и да са се закрепили на част от нея, точно обратното на север Ликостомо е атакуван от Добротица и присъединен към Варненската епархия.
Въпросната кула-цитадела е напълно аналогична на тези в българските крепости Шумен, на деспот Слав в Цепина и Мелник и пр.[4] Деспот Добротица е в тесни връзки с Венеция, при него е привлечен и години му служи Дзанаки Мудацо, един от най-добрите венециански военачалници, изградил преди това непристъпна система от фортификации на о. Тенедос.[6] Напълно закономерно в строежа на укрепленията от българските феодали е приложена модерната за времето фортификационна схема популярна в средиземноморско-черноморското крайбрежие със същата строителна технология като е строена Калиакра.[1][6]
Възможно е и тук, както в Търново, Цариград, Варна и Калиакра, наред с другото да е мало и венециански или генуезки търговски фактории,[6] но това не прави никой от тези български градове нито Константинопол или крепостите им генуезки. След падането на България под османска власт крепостта се споменава от османските хронисти при събитията в 1419 – 1420 г. когато султан Мехмед I си връща някои долнодунавски крепости завзети от власите и съюзени с тях българи и ги поправя, Мустафа Али съобщава, че власите „разрушили трите крепости Исакча, Ени сала и Гюргево. Понеже се намирали на границата… и тъй като възстановяването им било крайно наложително, те били отново построени и доведени в добро състояние“. Шюкрюллах пише, че Мехмед I се насочил срещу власите и възстановил разрушените от тях крепости Исакча, Ново село (Ени сала) и Гюргево.[7] През зимата на 1461 – 1462 г. Влад Цепеш превзема на Дунава града-крепост Облучица (Исакча) и на черноморския бряг крепостта Ново село (Ени сала) и избива в тях 1250 турци и българи.[8] В крайна сметка след турското нашествие и последвалите влашки нападения градът повтаря участта на античния си предшественик Хераклея и постепенно запустява.
През Възраждането българското население изгражда православен храм изписан от Михаил Параскевов от Тулча и прави българско училище.[9]
След Берлинския договор в 1878 г. Северна Добруджа е дадена на Румъния и започва румънска колонизация.[10] На 18 декември 1916 г. селото е освободено от българските войски и Берлинският протокол, заедно с цяла Добруджа, е част от България. В 1940 г. след Крайовския договор голяма част от българското население е депортирано. В селото понастоящем има останали българи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Миломир Богданов, Каменната архитектура на Северното българско черноморие, Паметници реставрация музеи, бр. 3 – 6 София 2010 г., с. 26 – 28
- ↑ а б Богданов, Миломир. Забравените каменни сгради от епохата на Българското национално възраждане във Варна, Арх&Арт форум, бр. № 24/17.06. 2010, с. 21 – 23., архив на оригинала от 17 април 2015, https://web.archive.org/web/20150417055321/http://modern-city.info/wp-content/uploads/2013/03/bibliographic-index.pdf, посетен на 17 април 2015
- ↑ Cetatea Enisala, site oficială, www.cetateaenisala.ro
- ↑ а б в Крепостта Ново село (Ени Сала), край Бабадаг, Terrabyzantica 11 март 2012 Г.
- ↑ а б „...Третата България лежи там където Дунав се влива в морето и столицата ѝ се казва Калиакра...." Шилтбергер, немски рицар участник в похода на крал Сигизмунд срещу турците през 1396 г. и др. История на България, том 3, БАН, София, 1982 г.]
- ↑ а б в Миломир Богданов, Каменното строителство в българското Черноморие и европейското културно единство, Международна научна архитектурна конференция „Знаци на времето“, Балчик 25.05.2010 г.
- ↑ Кузев Александър, Облучица – Исакча, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.214
- ↑ I. Bogdan, Vlad Tepesq Bucurestiq 1896. p. 79,81
- ↑ сп. Родна Добруджа бр.9 – 10, 1937 г
- ↑ Научна експедиция в Добруджа 1917