Ниска теменуга
| Ниска теменуга | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Chaix | ||||||||||||||||||||
| Ниска теменуга в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ниската теменуга (Viola pumila) е растение от семейство Теменугови. Застрашен вид в България.[1]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Централна и Източна Европа, Мала Азия, Сибир, Западен Китай. В България се среща в района на Кокаляне и Цръклевци (Софийски район) и на Драгоманското и Алдомировското блато (Знеполски район).[1]
Обитава мезофилни и в ограничена степен хигрофилни тревни съобщества от равнинните и нископланинските части на страната. Почвите са мощни и влажни.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Ниската теменуга е тревисто многогодишно растение. Стъблото ѝ е изправено и достига височина от 5 до 20 cm. Листата са полукожести и плътни, ръбовете са плитко тъпо назъбени, с дължина между 2 и 6 cm и широчина 1-2 cm. В основата си венчелистчетата имат реснички с три до пет по-тъмни надлъжни жилки. В началото на цъфтежа са виолетови, след което стават бледовиолетови-белезникави. Плодът ѝ представлява тристенна, продълговатояйцевидна кутийка с жълто-кафяв цвят. Дължината ѝ достига до около 10 mm, а широчината около 6-7 mm. Семената са с дължина 2 mm и широчина 1 mm, имат кафяв цвят. Видът се размножава със семена.[1]
Природозащитен статус
[редактиране | редактиране на кода]Основна опасност за вида е пресушаването на местообитанията и превръщането на влажните ливади в обработваеми земи.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
