Никта (спътник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Никта.
Никта | |
естествен спътник на Плутон | |
Спътникът на Плутон, Никта, заснет от космическия апарат Нови хоризонти на 14 юли 2015 | |
Откриване | |
---|---|
Открит от | Телескоп Хъбъл Екип за търсене на спътници на Плутон |
Дата | 15 май 2005 г. |
Орбитални параметри (Епоха J2000[1]) | |
Голяма полуос (a) | 48 675 ± 120 km |
Ексцентрицитет (e) | 0,002 ± 0,002 |
Орбитален период (P) | 24,856 ± 0,001 дни |
Инклинация (i) | 0,04° ± 0,22° |
Физически характеристики | |
Среден диаметър | 46 – 137 km [2] |
Маса (m) | <5×1018 kg[3] |
Средна плътност | <1,9 g/cm3 |
Екваториална гравитация | ~ 0,02 m/s2 |
Албедо | 0,04 – 0,37 |
Повърхностна температура (T) | ~45 – 40 K |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | няма |
Никта в Общомедия |
Никта е естествен спътник на Плутон. Открит е през юни 2005 г. заедно с Хидра от екип астрономи, включващ Хал Уийвър, Алан Стерн, Макс Мъчлър, Андрю Стефл, Марк Буйе, Уилям Мерлин, Джон Спенсър, Елиът Йънг и Лесли Йонг на снимки от телескопа Хъбъл от 15 и 18 май 2005 г. На спътника е дадено предварителното означение S/2005 P 2.[4] Спътникът е наречен на древногръцката богиня на нощта Никта.
Спътниците са забелязани за пръв път от Макс Мъчлър на 15 юни 2005 г. и откритието е оповестено на 31 октомври 2005 г.
От снимките е установено, че спътниците са на приблизително кръгова орбита около Плутон, в орбиталната равнина на Харон, с орбитален радиус от около 50 000 km. Не са установени точни размери на обекта, но се предполага, че диаметърът му е между 32 и 145 km.[5][6]. Никта е около 25% по-блед от Хидра и вероятно е по-малък.
Обектът е заснет при преминаването на космическия апарат „Нови хоризонти“ на 14 юли 2015 г.
Официалното име „Никта“ е дадено на 21 юни 2006 и е взето от богинята на нощта в гръцката митология, която е и майка на Харон. Използва се също и обозначението Плутон 2.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Buie, M. W. и др. Orbits and Photometry of Pluto's satellites: Charon, S/2005 P1, and S/2005 P2 [sic] // Astronomical Journal 132. 2006. с. 290.(Final preprint)
- ↑ H. A. Weaver и др. Discovery of two new satellites of Pluto // Nature 439 (7079). 23 февруари 2006. DOI:10.1038/nature04547. с. 943 – 945. Посетен на 11 ноември 2007.
- ↑ Based on the range of diameters from Buie et al. (2006), and densities ranging from 1 g/cm³ (ice) to 2 g/cm³ (Pluto).
- ↑ IAU Circular No. 8625 описание на откритието
- ↑ www.boulder.swri.edu
- ↑ www.astrobio.net
- ↑ IAU Circular No. 8723 наименоване на спътниците
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Описание на откритието
- ((en)) Страница на откривателите на обектите
- ((en)) Изявление на НАСА за новооткритите обекти
- ((en)) Обща информация
|
|