Никола Христов (Дебрище)
| Никола Христов | |
| български революционер от Тиквеш | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Никола Димов Христов – Докторът е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Христов е роден в 1878 година[2] в тиквешкото село Дебрище, тогава в Османската империя, днес в Република Северна Македония.[1] В началото на 1903 година влиза във ВМОРО. Убива турчина Ибраим Юсуфов – Идризовски и му взима пушката и се присъединява към четата на Петър Юруков в Мързен Ораовец. Участва в няколко сражения с османците по време на Илинденско-Преображенското въстание, като Христов се грижи за ранените. През есента на 1903 година Петър Юруков заминава за София и четата е поета от Ангеле Галишки. На следващата 1904 година войводата Петър Юруков се завръща в Македония и Христов обикаля с него. През есента заедно с войводата се оттегля в София. На следната 1905 година отново навлизат в Македония.[3]
На 1 март 1943 година, като жител на Неготино,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 390.
- ↑ Към 1 март 1943 година е на 65 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 391.
