Никола Фурнаджиев (капитан II ранг)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Фурнаджиев.
| Никола Фурнаджиев | |
| български флотски офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1946 г.
Самоков, България |
| Учил във | Висше военноморско училище, Варна |
| Военна служба | |
| Звание | подполковник |
Никола Захариев Фурнаджиев е български офицер от флота, капитан II ранг, комендант на пристанище Дедеагач през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Беломорската част през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Фурнаджиев е роден на 1 май 1873 г. в Самоков, Османска империя. Като стипендиант на Министерството на войната от 1894 г. учи мореплаване в Императорската кралска академия по търговия и мореплаване в Триест, Австро-Унгария, като завършва през 1898 година.[1] На 27 ноември 1898 г. постъпва на военна служба а през 1900 г. завършва завършва Машинно училище при флота, през 1900 г. е произведен в чин мичман II ранг и зачислен във флота.
На 2 август 1903 Никола Фурнаджиев е произведен в чин мичман I ранг, а през 1904 г. е командирован за обучение в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия, като завършва през 1905 година. Веднага след това завършва и Водолазния офицерски клас.[1] Съгласно предписание на главния Морски щаб от 6 октомври 1905 г. № 21115 мичман Никола Фурнаджиев е зачислен в състава на водолазната школа, считано от 11 октомври. През лятото на 1906 г. при плаване с учебния кораб „Опричник“ е назначен за вахтен началник. През 1908 е произведен в чин лейтенант. От 1909 г. лейтенант Фурнаджиев служи като водолазен офицер, а през 1911 г. е назначен за командир на миноносец.
През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е комендант на пристанище Дедеагач (от 18 ноември).[2] През 1915 е произведен в чин капитан-лейтенант.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) капитан-лейтенант Фурнаджиев е началник на Беломорската част, като на 20 юли 1917 е произведен в чин капитан II ранг. На 24 октомври 1919 г. е уволнен от служба. За „отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен 2 клас.[3]
Капитан II ранг Никола Фурнаджиев умира през 1946 г. в Самоков.
На 7 август 2013 г. по случай 134-тата годишнина от създаването на Българските ВМС водолазен кратер № 223 е преименуван в „Капитан ІІ ранг Никола Фурнаджиев“.[4]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Мичман II ранг (1900)
- Мичман I ранг (2 август 1903)
- Лейтенант (1908)
- Капитан-лейтенант (1915)
- Капитан II ранг (20 юли 1917)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Императорската кралска академия по търговия и мореплаване в Триест, Австро-Унгария (1894 – 1898)
- Машинно училище при флота (1898 – 1900)
- Минен офицерски клас в Кронщат, Русия (1904 – 1905)
- Водолазен офицерски клас в Кронщат, Русия (1905 – 1905)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1921)
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 225. (ВИ, № 78, 10 ноември 1894; № 87, 25 ноември 1897; № 99, 12 септември 1898; № 119, 31 октомври 1898; №117, 28 октомври 1904; № 116, 1 нооември 1905; № 123, 7 декември 1906; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 239)
- ↑ Владимир Павлов – „Развитие на Българския военноморски флот 1897 – 1913“, София 1970, Държавно военно издателство, с. 180
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 77 – 78
- ↑ Присвоиха почетни имена на кораби от пункт за базиране Варна
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 17.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 225.
