Никола Спасов (офицер)
| Никола Спасов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1902 – 1934 |
| Род войски | Главно интендантство |
| Битки/войни | Първа световна война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 7 февруари 1880 г.
|
Никола Спасов Спасов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), временен командир на дружина от 9-а пехотен пловдивски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Спасов е роден на 7 февруари 1880 г. в Пазарджик, Османска империя. През 1902 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1905 г. е произведен в чин поручик, а през 1909 г. в чин капитан. Служи в 10-и пехотен родопски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Капитан Никола Спасов взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като временен командир на дружина от 9-а пехотен пловдивски полк, на 5 декември 1916 г. е произведен в чин майор, като за службата си като времене командир „за отличия и заслуги през втория период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 по Министерството на войната е награден Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[1]
Служи като дружинен командир в 28-и пехотен полк, на 1 април 1919 г. е произведен в чин подполковник. По-късно служи като помощник-интендант на 2-ри пехотен искърски полк и на 5-и пехотен дунавски полк. На 26 март 1925 г. е произведен в чин полковник и от същата година с Министерска заповед № 7а е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк. През 1926 г. с Министерска заповед № 9 е назначен за ревизор в Главното интендантство. От 1932 до 1934 г. е главен интендант на Министерството на войната[2]. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор, а през следващата година е уволнен от служба.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Генерал-майор Никола Спасов е женен и има 2 деца.
Архивът на генерал-майор Никола Спасов се съхранява в личен фонд № 05 от Държавния военноисторически архив и се състои от 1 опис и 6 архивни единици.[3]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1902)
- Поручик (1905)
- Капитан (1909)
- Майор (5 декември 1916)
- Подполковник (1 април 1919)
- Полковник (26 март 1925)
- Генерал-майор (30 април 1933)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1921)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 227.
