Никола Серафимов
| Никола Серафимов | |
| български революционер | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Никола (Коле) Серафимов Стоянов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1881 година[2] в щипското село Куково, тогава в Османската империя.[1] В 1905 година се присъединява към ВМОРО и работи като легален деец. След като родния му край попада в Сърбия в 1913 година, в 1914 година става нелегален и влиза в четата на кумановския войвода Мите Опилски. Участва в сражения, като в едно от тях е ранен в дясната ръка и остава инвалид.[3]
На 4 март 1943 година, като жител на Щип, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 350.
- ↑ Към 4 март 1943 година е на 62 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 351.
