Направо към съдържанието

Никола Моллов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Моллов
български химик
Роден
Починал
27 юли 2014 г. (88 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластОрганична химия
Работил вПловдивски университет

Никола Михайлов Моллов е български химик-органик, изследовател, професор в Пловдивския университет.

Завършва средното си образование в родния град, а висшето – специалност химия – във Физикоматематическия факултет на Софийския държавен университет през 1951 г. Постъпва като асистент към катедрата по органична химия на същия факултет, където работи през периода 1952 - 1962 г. През 1957 г. защитава своята дисертация, която е първата защитена в България дисертация за „кандидат на химическите науки“ по новата за тогава номенклатура. След конкурс, през 1962 г., той се хабилитира за старши научен сътрудник II степен в секцията по Химия на природните органични вещества към Института по органична химия при БАН, София, където работи до 1974 г. През 1972 г. Н. Моллов защитава докторска дисертация – първата защитена в България дисертация за „доктор на химическите науки“.

През 1974 г. Н. Моллов печели конкурс за професор по органична химия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В продължение на 15 години той създава най-стабилната катедра в Химическия факултет, която продължава да поддържа високо научно равнище.

Научната работа на проф. Н. Моллов е в областта на природните и синтетичните физиологичноактивни вещества. Под научното ръководство на акад. Богдан Куртев той разработва нов метод на органичния синтез, добил популярност като „реакция на Куртев и Моллов“[1].

В своето самостоятелно развитие като изследовател проф. Н. Моллов работи над 10 години в областта на природните органични вещества от растителен произход. Изследвал е химическия състав на поредица наши растения за алкалоиди и дитерпенови лактони. Резултатите са представени в монографичен труд, отпечатан на английски език в издание на Унгарската академия на науките (1971 г.). Съществени резултати са получени от проф. Моллов и при изследване съдържанието на дитерпенови лактони на растения от рода Teucrium (подъбиче)[2]. Изследванията са извършени главно в Института по Органична химия на БАН, отчасти в катедрата по Органична химия на Пловдивския университет, със сътрудници на проф. Моллов в съответните звена.

Втората научноизследователска област на проф. Н. Моллов е развита главно в катедрата по Органична химия на ПУ „П. Хилендарски“ и Лабораторията по биологичноактивни вещества на БАН в Пловдив през годините от 1974 до 1992. Тази проблематика е разширена за получаване на няколко амидни хербициди като алахлор, дуал голд и др., за които, заедно със сътрудници от Базата за развитие и внедряване на химическия завод „Агрия“ в Пловдив, са разработени лабораторни и производствени технологии. Получени са и много нови вещества с очаквана пестицидна активност, която е установена за някои от тях от проведен биологичен скрининг в България и в чужбина.

Като резултат от всички тези изследвания са публикувани над 120 научни публикации в наши и чужди специализирани списания и на 14 авторски свидетелства. Върху тях са защитени 14 кандидатски дисертации от научни сътрудници и асистенти, и много дипломни работи.

През целия период на работа в Химическия факултет на ПУ „П. Хилендарски“ проф. Моллов работи по съвместителство и към Института по органична химия на БАН, като от 1980 г. оглавява Лабораторията по биологичноактивни вещества на ИОХ при БАН в Пловдив. Той е по един мандат заместник-декан, а също и декан на факултета.

Признание и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

За научната си и педагогическа дейност проф. Никола Моллов е награждаван с ордени и медали. Получил е и званието „Заслужил деятел на науката“ (1987 г.).

  1. B. J. Kurtev, N. M. Mollov, M. J. Ljapova, A. S. Orahovats, Über die Umsetzung von Hydrobenzamid mit Estern der Phenylessigsäure in Gegenwart von Aluminiumchlorid, Monatsh. Chem. 1963, Vol. 94(5), 904-913
  2. P. Y. Malakov, G. Y. Papanov, N. M. Mollov, Montanin-D, a New Furanoid Diterpene of Clerodane Type from Teucrium montanum L., Z. Naturforsch. 1978, 33b, 1142-1144.