Никола Маю
| Никола Маю | |
| Nicolas Mahut | |
_-_Nicolas_Mahut_(9657563933)_(cropped).jpg) Никола Маю, 2013 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава |  Франция |
| Роден | 21 януари 1982 г. (на 42 г.)
|
| Височина / Тегло | 191[1] cm |
| Кариера | |
| Професионална | 2000 |
| Пари от наградни фондове | 12 806 180 щ.д.[2] |
| Сингъл | |
| Победи-загуби | 181–225 |
| Титли от ATP | 4 |
| Най-висока позиция | 37 (5 май 2014) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | 3-ти кръг 2012 |
| Ролан Гарос | 3-ти кръг 2012, 2015, 2019 |
| Уимбълдън | 4-ти кръг 2016 |
| ОП на САЩ | 3-ти кръг 2016, 2017 |
| Двойки | |
| Победи-загуби | 463–290 |
| Титли от ATP | 37 |
| Най-висока позиция | 1 (6 юни 2016) |
| Турнири от Големия шлем | |
| ОП на Австралия | Шампион 2019 |
| Ролан Гарос | Шампион 2018, 2021 |
| Уимбълдън | Шампион 2016 |
| ОП на САЩ | Шампион 2015 |
| Отборно | |
| Купа Дейвис | Франция Шампион 2017 |
| Информацията е актуална към 2 октомври 2024 | |
| Никола Маю в Общомедия | |
Никола Маю (на френски: Nicolas Mahut) е френски тенисист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Маю е роден на 21 януари 1982 г. в Анже, Франция.
Той живее в Булон-Бианкур, предградие на Париж, близо до стадиона на Ролан Гарос. Запознава се със съпругата си Виржини през 2007 г., имат сина Натанел, роден на 18 август 2011 г.[3]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Никола Маю става световен номер 1 на двойки на 6 юни 2016 г., като задържа челната позиция в ранглистата общо 39 седмици и печели общо 37 титли на двойки, включително финалите на ATP през 2019 и 2021 г. Той е петкратен шампион на Големия шлем на двойки, печели седем титли от Мастърс 1000 на двойки.
На сингъл Маю достига най-високо място в класацията на ATP, като световен номер 37, през май 2014 г. Печели четири титли на най-високо ниво, всичките на тревни кортове. Най-добрият му резултат от Големия шлем на сингъл е на Уимбълдън през 2016 г., когато стига до четвъртия кръг. На Шампионата през 2010 г. Маю е част от най-дългия мач в историята на професионалния тенис срещу Джон Иснър в първия кръг. Иснър го победи със 70–68 в петия сет след над 11 часа игра.
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]ATP финали на сингъл (4 титли; 6 финала)
[редактиране | редактиране на кода]| П–З | Година | Турнир | Клас | Настилка | Опонент | Резултат | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Загуба | 0–1 | 2007 |  Куинс Клъб Чемпиъншипс
|
Международни | Трева |  Анди Родик
|
6–4, 6–7(7–9), 6–7(2–7) |
| Загуба | 0–2 | 2007 | Зала на славата Оупън
|
Международни | Трева | Фабрис Санторо
|
4–6, 4–6 |
| Победа | 1–2 | 2013 |  Росмален Чемпиъншипс
|
250 серии | Трева |  Станислас Вавринка
|
6–3, 6–4 |
| Победа | 2–2 | 2013 | Зала на славата Оупън
|
250 серии | Трева |  Лейтън Хюит
|
5–7, 7–5, 6–3 |
| Победа | 3–2 | 2015 | Росмален Чемпиъншипс
|
250 серии | Трева |  Давид Гофен
|
7–6(7–1), 6–1 |
| Победа | 4–2 | 2016 | Росмален Чемпиъншипс
|
250 серии | Трева |  Жил Мюлер
|
6–4, 6–4 |
ATP финали на двойки (37 титли; 59 финала)
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nicolas Mahut // Association of Tennis Professionals. Посетен на 14 May 2017.
- ↑ ATP Prize Money Leaders
- ↑ Tennis – Mahut : "Très heureux en ce moment"
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Маю в сайта на ATP
- Никола Маю в сайта на ITF
- Никола Маю в сайта на Davis cup