Никола Диклич
Никола Диклич | |
хърватски музикант | |
Роден |
28 ноември 1890 г.
|
---|---|
Починал | |
Музикална кариера | |
Инструменти | акордеон |
Никола (Никица) Диклич е хърватски и български музикант, преподавател и общественик, етнически сърбин.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в гр. Хърватска Костайница (днес в Хърватия) на 28 ноември 1890 г. Зрението си губи на 10-годишна възраст при злополука.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]След завършване на училище за слепи в Загреб завършва Загребската консерватория със специалност Пиано. Не го допускат до заключителен изпит, защото като сляп не може да пише ноти на плоско-печатно писмо. Не му дават и диплом за завършено висше музикално образование[1].
Работа
[редактиране | редактиране на кода]Работи като музикант (акордеон, пиано) с оркестър в Словакия, Румъния и Бесарабия.
В началото на 1915 г. пристига в България като пътуващ музикант. Свири в най-реномираните заведения в София. Опознава българския фолклор и композира китка за оркестър[2]. Назначаван е за преподавател по музика в Държавното музикално училище, Софийското девическо педагогическо училище и Държавния институт за слепи.
Той е първият председател[3] на създаденото Дружество на българските слепи от 1921 до 1925 г. Веднага след своето учредяване Дружеството на българските слепи постига сериозни успехи както в оранизационно отношение, така и при грижите за професионалната реализация на своите невиждащи членове. До голяма степен успехите се дължат и на немаловажния факт, че тогавашният министър на земеделието Александър Оббов е кум на председателя Никола Диклич.
През октомври 1925 г. Диклич напуска България и заминава за Югославия. От 1945 г. до края на живота си е директор на Музикалното училище в Карловац, Хърватия.
Със съпругата му (българка от Плевен) Бина имат 2 деца – 2 момичета и момче. Никола Диклич умира в Задар, Югославия на 21 март 1964 г.[4]
Външни препратки и източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пеев, 2005
- ↑ Манов, К., „Началото“, сп. „Зари“, 1995, кн. 4
- ↑ sotirof.dir.bg, архив на оригинала от 20 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071220030121/http://www.sotirof.dir.bg/s-preds.html, посетен на 15 март 2008
- ↑ Пеев, 2005
- Тази статия се основава на материал от sotirof.dir.bg[неработеща препратка], използван с разрешение.