Никола Влахов
| Никола Влахов | |
| български революционер | |
 Никола Влахов във военния съд в Солун, Пол Зепджи, април - септември 1903 година | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 1965 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Влахов |
Никола Янакиев Влахов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Влахов е роден в 1884 година в Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Янаки (Наке) Влахов и София (Цофя) Арапнакова Станишева.[2] Негови братя са революционерите Димитър Влахов, Георги Влахов и Христо Влахов. Влиза във ВМОРО и става член на Кукушкия революционен комитет. За революционна дейност покрай Солунските атентати е осъден на 101 години затвор и заточен от османските власти в Акия, Сирия.[1]
През 1904 година е амнистиран след ходатайство от страна на българските власти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година, Никола Влахов, заедно с братята си Георги и Туше, са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската армия, Никола служи в Инженерно-техническата част, 4-та и нестроевата рота на 5-а одринска дружина.[4] В по-късен период се занимава с предприемачество заедно с Христо Станишев.[2]
Умира в София в 1965 година.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Перистеридес (Гълъбов) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Влахов | Янаки Влахов (1842 – 1923) | София Станишева (1845 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Влахов (1867 – ?) | Христо Влахов (1871 – 1957) | Димитър Влахов (1878 – 1953) | Никола Влахов (1884 – 1965) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Делииванова (1904 – ?) | Туше Влахов (1899 – 1981) | Густав Влахов (1912 – 1991) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ а б Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 33.
- ↑ Писмо № 247 от ген. Р. Петров до Гр. Начович с настояване да се направят постъпки за освобождението на заточените в Акия Ив. Гарванов, Христо и Никола Влахови, София, 27 април 1904 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
