Никола Вецов
| Никола Вецов | |
| български учител и революционер | |
| Роден |
14 септември 1866 г.
|
|---|---|
| Починал | 1939 г.
|
Никола Илиев Вецов е български просветен деец и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Вецов е роден в 1866 година в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя, в бедно занаятчийско семейство. Учи в началното училище в родния си град и в класното в Костенец.[1] Към 1894 година учи в Самоковското духовно училище с половин стипендия от българската държава.[2] Учителства в Мехомия и местната българска община го изпраща да учи в свещеническото училище в Одрин, което завършва в 1890 година. В 1893 година завършва и духовното училище в Самоков. Работи като учител в Рилския манастир, в село Долни Лозен, Сестримо, Славовица и Поповяне.[1]
Присъединява се към ВМОК. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание е в сборната чета на генерал Иван Цончев и полковник Анастас Янков. Вецов е взводен командир в разложката чета на Марко Шишков. От 1904 година отново е учител - в Поповяне, Райово, Ново село и Бели Искър.[1]
Вецов умира в Самоков в 1939 година.[1][3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 144.
- ↑ По Министерството на Народното Просвѣщение. Приказъ № 2004 // Държавенъ Вѣстникъ XVI. София, октоврий 1894 год. с. 1.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 77.
