Направо към съдържанието

Никола Велев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Велев
български общественик
Прави: Георги Попандов, Никола Велев, Петър Манев. Седнали: Страхил Хаджипанзов, Коста Хаджиев, Иван Бояджиев
Прави: Георги Попандов, Никола Велев, Петър Манев. Седнали: Страхил Хаджипанзов, Коста Хаджиев, Иван Бояджиев

Роден
1897 г.
Починал
1976 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Никола Велев в Общомедия
Писмо от Васил Пундев до Георги Попхристов на бланка на вестник „Вардар“, с което се изказва желание за среща между Пундев, Никола Велев и Попхристов, 23 февруари 1930 г.

Никола Спиридонов Велев с псевдоним Бойко[1] Спиров[2] е български публицист и общественик, деец на македонската емиграция в България и в чужбина.

Никола Велев е роден през 1897 година в София, в семейството на общественика Спиридон Велев от Крушево.[3]

След Гарванското клане от 1923 година Димитър Спространов, Никола Велев и Кр. Манев изпращат изложение до 50 чуждестранни вестници, в което защитават българите от Македония.[4] Никола Велев е назначен за съюзен организатор на Съюза на македонските студентски дружества в чужбина през 1925 година,[5] член на Виенското дружество и същевременно резидент на ВМРО във Виена. Посветен е във Виенските преговори от 1924 година, на които се изготвя Майския манифест.

Във Виена Георги Занков го нарича:

едно - инак много добро момче, дясна ръка на генерал Протогеров и негов информатор от Виена.[6]

През есента на 1926 година ръководи специализирана бойна и терористична група в Прага.[7] След убийството на Протогеров през юли 1928 година симпатизира на протогеровистите. През 1929 година окончателно се установява в София. През 1934 година е поканен за учредяването на Временния национален комитет на македонските братства..[8]

Умира през 1976 година.[9][10]

  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  3. Янчулев, Методи. Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924-1934 г., взето от bulgariamakedonia.net на 6.07.2012 г.
  4. Петров, Петър (редактор). Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“ ООД, 1996. с. 114, 166, 218.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 319.
  6. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 727.
  7. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр.167.
  8. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 116.
  9. СИМЕОН ЕВТИМОВ - ИЗРАЗИТЕЛ НА МИСЪЛТА ЗА УЧАСТИЕТО, РАЗБИРАНИЯТА, СТАНОВИЩАТА И ДЕЙНОСТТА НА ВМРО, взето от www.sitebulgarizaedno.com на 6.07.2012 г.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 74.