Направо към съдържанието

Никола Балабанов (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Балабанов.

Никола Балабанов
български литературен и театрален критик
Роден
Никола Тодоров Балабанов
Починал
21 август 1966 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика, театрална критика

Никола Тодоров Балабанов е български литературен историк и театрален критик.

Роден е на 11 ноември 1893 година в София, завършва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През Първата световна война е запасен подпоручик, началник на телефонна команда. Награден е с орден „За военна заслуга“.[1] От 1934 до 1944 година издава списание „Завети“, автор е на научнопопулярни статии за възрожденски дейци, сред които Петър Берон, Любен Каравелов, Неофит Бозвели, Добри Чинтулов. Работи като подначалник и началник на Отделението за култура и изкуство при Министерството на народното просвещение (1920-1932, 1936-1944). Председател е на Комитета за управление на Народния театър.[2]

Никола Балабанов умира на 21 август 1966 година в София.

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 76; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 267-268
  2. Йовковите архиви разказват. Документи и спомени, Съставители: Калинка Анчова и Кремена Митева, 2017, с. 84, 91, 155-156, 179, 370.