Никола II (Лотарингия)
Никола II Nicolas François de Lorraine | |
херцог на Лотарингия и Бар | |
Роден |
6 декември 1609 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква[1] |
Управление | |
Период | 1634 |
Предшественик | Карл IV |
Наследник | Карл IV |
Герб | |
Семейство | |
Род | Лотаринги |
Баща | Франц II |
Братя/сестри | Карл IV[2] |
Съпруга | Клавдия Лотарингска (1634)[3] |
Деца | Карл V[2] |
Никола II в Общомедия |
Николаус II Франц (на френски: Nicolas François de Lorraine, Nicolas François de Vaudémont; * 6 декември 1609, † 25 януари 1670) е епископ на Тул (1624 – 1634) и кардинал, също херцог на Лотарингия и Бар (1634).
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е по-малък син на херцог Франц II и Христина фон Салм.
На 13 години през 1624 г. той става епископ на Тул и след две години кардинал на 19 януари 1626 г. През септември 1633 г. Франция окупира Лотарингия и Николаус напуска духовническата си служба (19 януари 1634), става херцог за няколко месеца, когато Карл ІV се отрича от престола. После се отказва, за да може по-големия му брат херцог Карл IV да се върне на трона.
Николаус II Франц се жени на 17 февруари 1634 г. в Люневил, против волята на френския крал, за своята братовчедка Клавдия Лотарингска (* 1612; † 1648), дъщеря на херцог Хайнрих II и Маргарита Гонзага от Мантуа. Французите поставят херцогската фамилия в двореца им под домашен арест. Николаус и Клавдия успяват да избягат на 1 април 1634 г. Те бягат във Франш Конте, в Италия и през август 1636 г. в Мюнхен и накрая се установяват за 18 години във Венеция.
През 1654 г., след затварянето на брат му, той става ръководител на лотарингската войска. Той и синът му Карл Леополд отиват на френска служба и с успехите си през 1658 г. Николаус успява да освободи брат си.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Николаус II Франц и Клод Лотарингска имат децата:
- Фердинанд Филип (* 1639; † 1659)
- Карл V (* 1643; † 1690), титулар-херцог на Лотарингия
- Анна Елеонора (* 1645; † 1646)
- Анна Мария († млада)
- Мария Анна Тереза (* 1648; † 1661), абатеса на Ремиремонт
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ lova // Посетен на 19 октомври 2020 г.
- ↑ а б genealogy.euweb.cz // Посетен на 22 януари 2016 г.
- ↑ genealogy.euweb.cz // Посетен на 20 януари 2016 г.
- Rainer Babel: Nikolaus Franz. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 267 f.
- Henry Bogdan: La Lorraine de ducs. Sept siècles d'histoire. Perrin, Paris 2005, ISBN 2-262-02113-9.
- Georges Poull: La maison ducale de Lorraine devenue la Maison impériale et royale d'Autriche, de Hongrie et de Bohême. Presses Universitaires de Nancy, Nancy 1991, ISBN 2-86480-517-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Nikolaus II Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine., Saarländischen Biografien
- The Cardinals of the Holy Roman Church Архив на оригинала от 2008-02-27 в Wayback Machine., fiu.edu