Николаус Федерман
| Николаус Федерман Nicolaus Federmann | |
| германски конкистадор | |
 | |
| Роден |
1501 г.
|
|---|---|
| Починал | 1542 г.
|
| Националност |  Германия |
| Активен период | от 1529 г. |
Николаус Федерман (на немски: Nicolaus Federmann; на испански: Nicolás de Federmán) е немски авантюрист и конкистадор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младост
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1505 година в Улм, провинция Баден-Вюртемберг, Свещена Римска империя (днес в Германия). Действайки в интерес на аугсбургските банкери и на основание на тяхното съглашение с испанската корона, през 1529 година Федерман е изпратен да усвоява територията на днешна Венецуела. През 1530 г. се заема с превоз и настаняване на преселници от Аугсбург и Нюрнберг във Венецуела, но след пристигането на новия представител на банкерската къща Амброзиус Ехингер е бил длъжен да прекрати дейността си и да се оттегли, но подмамен от слуховете за златния „Елдорадо“ се впуска в авантюристичен поход във вътрешността на страната.
В търсене на „Елдорадо“ (1530 – 1542)
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1530 година, без съгласието на испанските власти, със 110 пехотинци, 16 конници и 100 индианци носачи тръгва от Коро на юг. Пресича платото Сеговия, заобикаля от североизток хребета Кордилера де Мерида и прониква в долината на река Кохедес (ляв приток на Португеса, от басейна на Ориноко). Оттам продължава на югозапад и достига до река Португеса (ляв приток на Апуре, от басейна на Ориноко), където местните индианци оказват силен отпор на конкистадорите и те са принудени да се завърнат в Коро безславно.
След завръщането си Федерман е арестуван от новия наместник Ехингер и изпратен в Европа. По време на четиригодишното си пребиваване в Европа Федерман съчинява описание на похода си, което е публикувано през 1557 година.
През 1536 година Федерман отново се връща във Венецуела и предприема нов поход за откриването на „Елдорадо“. Преминава по източните склонове на Кордилерите, основава град Риоача, по пътя на търговците на сол пресича Източните Анди и реките Мета и Касанаре и през февруари 1539 година достига до Богота. Там той заварва два многочислени испански отряда възглавявани от Гонсало де Кесада и Себастиян де Белалкасар и между тримата започва спор кой да управлява плодородната провинция. Спорът се затяга и Федерман заминава за Европа, за да търси правата си, но още с пристигането си е арестуван и обвинен в нарушаване на договора и преразход на средства. По причина, че няма средства да откупи свободата си, както е било прието тогава, е хвърлен в затвора в Антверпен. След известно време Федерман намира необходимите средства да откупи свободата си, продължава своите спорове с всемогъщите банкери пред съда, отначало в Антверпен, след това в Гент и накрая във Валядолид, където умира през февруари 1542 година.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Indianische Historia. Ein schöne kurtzweilige Historia Niclaus Federmanns des Jüngern von Ulm erster raise (за първата експедиция). Sigmund Bund, Hagenau, 1557 (дигиталицация в Internet Archive)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 229 – 231.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николаус Федерман“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
