Николай Червенков
| Николай Червенков | |
| украинско-молдовски историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Одески национален университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, българистика |
| Работил в | Академията на науките на Молдова Тараклийски държавен университет |
Николай Николаевич Червенков е съветски украински и молдовски българист, деец на българското национално движение в Молдова и Украйна.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 януари 1948 година в село Чийшия (Городнее, Чийший), Болградски район, Одеска област, Украйна в семейство на потомци на български преселници. Завършва Историческия факултет на Одеския национален университет „Иля Мечников“ (1972). Получава научна степен доктор по история (1982) с дисертация на тема „Българската емиграция в Румъния и националноосвободително движение в България (втората половина на 50-те – 60-те години на ХIХ век)“, а после става доктор на историческите науки (2003) с дисертация на тема „Формиране идеи на българската държавност (средата на ХVIII – 70-те години на ХIХ век)“. Има научно звание старши научен сътрудник. Специализира в Института по история на Българската академия на науките и Института по славянознание на Руската академия на науките.
От 1972 до 2004 година работи в Академията на науките на Молдова, първоначално в Института по история (младши, старши научен сътрудник, завеждащ Отдел „История на държави от Юго-Източна Европа“), а после в Института за междуетнически изследвания (водещ научен сътрудник, завеждащ секция „Българистика“, заместник-директор на института). Дълги години е хоноруван доцент в Молдовския държавен университет и Кишиневския държавен педагогически университет „И. Крянга“. Той е първият ректор (2004 – 2010) на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, където е избран за професор.
През есента на 1990 г. на среща с президента на България Желю Желев обсъжда въпросите за българите, живеещи в СССР, и връзките им с България; връчва му писмо от Отдела по българоведение, в което се предлага създаване на полувисш институт в Габрово за подготовка на учителски кадри за бесарабските и таврийските българи, на основата на съществуващия там Институт за повишаване на квалификацията на кадри. Идеята е възприета и през 1993 г. към института се формира самостоятелно звено – Учебно-квалификационен център за българи от чужбина.[1]
Председател на Научното дружество на българистите в Република Молдова. Избиран е за член на Управителния съвет на Асоциацията на българите в Съветския съюз, на Българската община в Република Молдова, на Управителния съвет на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и др.[2]
Научен интерес: история на българското националноосвободително движение, българо-руско-молдовски връзки, български преселници в Румъния, Молдова и Украйна.
Автор или съавтор на повече от 150 статии, студии, книги, учебници, включително 13 монографии, документални сборници, учебници, до 200 научнопопулярни статии. Научен редактор на цяла поредица книги и сборници. Научен ръководител на международни проекти и научни конференции, отговорен редактор на алманах „Български хоризонти“.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Глорие Мунчий“ на Република Молдова
- Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен (2018)
Почетни знаци на:
- на Президента на Република България
- „Марин Дринов“ на Българската академия на науките
- на Софийския университет „Климент Охридски“
- „Признание“ на Молдовската академия на науките
- на Общобългарския комитет „Васил Левски“
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Политические организации болгарского национально-освободительного движения во втор. половине 50-х – 60-е гг. ХIХ в. Ответств. ред. В.Я.Гросул, Кишинев, „Штиинца“, 1982, 132 с.
- Формирование национальных независимых государств на Балканах. Конец ХVIII – 70-е годы ХIХ в. Ответств. ред. И. Достян. Москва „Наука“, 1986, 332 с. (Коллективная)
- Болгаро-российские общественно-политические связи. 50-70-е гг. ХIХ. Ответств. ред. Б.Н. Билунов. Кишинев „Штиинца“, 1986, 267 (Коллективная)
- Международные отношения на Балканах. 1830 – 1856. Ответ. ред. В. Н. Виноградов. Москва „Наука“, 1999, 326 с. (Коллективная)
- Васил Левский. Ответств. ред. И. Грек. Кишинев-Чимишлия, 1993, 134 с.
- Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София, ИК „Христо Ботев“, 1993. – 296 (Съавтор – И. Грек)
- Болгария ХХ века. Ответств. ред. Е.Валева. Москва „Наука“, 2003. С. (Коллективная)
- Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии Гл. ред. Н.Станко Одесса, „Асгропринт“, 2003, 788 стр. (коллективная) Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine.
- Бесарабските българи за себе си. Съставители П.-Е. Митев и Н. Червенков. София, 1996, 317 с. Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine.
- По пути национальной духовности болгар Молдовы. Составители И. Грек, Н. Червенков, Т. Шикирлийская. Науч. ред. И. Грек, Н. Червенков. Кишинев, SŞB, 2005, 600 стр. Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine.
- Петро-Павловская церковь села Чийшия (Городнее). Кишинев: SŞB: Cu drag, 2013. 240 с. Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine.
- Тараклии – 200 лет. Том I (1813 – 1940). Науч. редактор К. Калчев. Кишинев, SŞB, 2013, 608 стр. (съавтор И. Думиника) Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Думиника, Иван. Българин по рождение, българист по призвание // Николай Червенков. Историческа българистика в Република Молдова = Bulgaristica istorică din Republica Moldova. Сборник. Кишинев, 2018. C. 8 – 20.
- Челак, Екатерина и Лазар Георгиев. Болгарист Николай Червенков. Библиография, София 1997, 15 с. Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Михаил. Национално-етническите въпроси и вероизповеданията в обсега на вниманието на президентската институция през периода 1 септември 1990 - 1 декември 1996. 15. Българите в чужбина // prehod.omda.bg. Посетен на 2 август 2024.
- ↑ България: метрополия и диаспора. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков. Съст. И. Думиника, Науч. ред. К. Калчев. Кишинев: „S.S.B.“, 2013, 480 стр.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Червенков, Николай Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
