Николай Петков (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Петков.
| Николай Петков | |
 | |
| Роден | 15 юли 1971 г. |
|---|---|
| Професия | писател, свещеник |
| Националност |  България |
| Активен период | от 2012 г. |
| Жанр | стихотворение, роман |
| Известни творби | „Кирил и Хипатия“ (2013) |
| Деца | Велислава, Йоан |
Николай Петков е български писател и свещеник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за Антична и Средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. Доктор е по история на литературата, с дисертацията на тема „Образите на пътя и възрожденския наратив“.
През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Има две деца – Велислава и Йоан.
| „ | Николай Петков е от изчезналото коляно на енциклопедистите. Той разбира от философия, от богословие, от поезия, от градоустройство, от кварки, от иконопис, от вино, от шах, от футбол, от мистерии и загадки. Николай Петков притежава и дара на свещенството – той е православен свещеник в шуменския квартал Дивдядово. | “ |
Деян Енев[1] | ||
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „ Нова всеобща история на безчестието“ – поезия (1997)
- „Химни и монодии“ – поезия (2005)
- „Стадионът на Старата госпожа“ – роман (2012)[2][3]
- „Кирил и Хипатия“ – роман (2013)[4]
- „Борхес и другите – там“ – роман (2017)
- „Тук, с Гогол“ – роман (2019)
- „Шахматни етюди или 32 бели полета“ – повест (2021)
- „Когато бях Хемингуей“ – повест (2022)
- "Шахматни етюди или 32 черни полета" - разкази (2023)
- "Малка книга за малките пророци" - научна монография (2024)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Николай Петков представя „Стадионът на Старата госпожа“, actualno.com, 25 септември 2012 г.
- ↑ „Интервю с Отец Николай за вярата, литературата и Стадионът на старата госпожа“, kafene.bg, 4 ноември 2012 г.
- ↑ „Нещо за Отец Николай и „Стадионът на Старата госпожа“, kafene.bg, 26 септември 2012 г.
- ↑ „Свещеникът Николай Петков написа road роман“, kafene.bg, 4 октомври 2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Отец Николай: Всяко време си има своята сламка, за която да се хване“, интервю на Владислав Христов, provo.bg, 4 август 2014
- „Отец Николай Петков – един свещеник на автостоп“, интервю на Мария Ангелова, peika.bg, 9 юли 2014