Направо към съдържанието

Николай Мавродинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Мавродинов
български лекар
Роден
1910 г.
София, България
Починал
1974 г. (64 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Медицина
Областкардиология
Учил припроф. Васил Молов
Работил вУМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
ПубликацииКлинична електрокардиографи

Николай Тодоров Мавродинов (1910 – 1974) е български лекар – интернист, учен и преподавател, професор със съществени заслуги за развитието на кардиологията в България.

Николай Мавродинов е роден в София през 1910 г. Завършва Софийския медицински факултет през 1935 г. Специализира вътрешни болести в Клиниката на проф. Васил Моллов (до 1939 г.), като същевременно работи като лекар в Учителската каса. Специализира кардиология в Париж (1939 – 1940 г.) и Бад-Найхайм, Германия (1941 г.).

След завръщането си в София завежда вътрешното отделение в болница Варкони (днес ІV градска болница). През 1951 г. е назначен като главен асистент в ръководената от проф. д-р Васил Цончев в Катедра по вътрешни болести и кардиология (по-късно преименувана като Катедра с Клиника по ревмокардиология) към новосъздадения Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Там д-р Николай Мавродинов развива успешна клинична, научна и преподавателска дейност и последователно е избран за доцент, по-късно и като професор. Заедно с доц. Гарбис Паникян през 1968 г. създават първото в страната Отделение за интензивни грижи и лечение на сърдечно-съдовите заболявания. От 1969 г. до смъртта си през 1974 г. проф. Мавродинов е ръководител на катедрата.

Проф. Николай Мавродинов: през 1946 г. успява да внесе първите количества пеницилин в България, които използва за успешното излекуване на негов племенник от остър гломерулонефрит. През следващата година проф. инж. Нанчо Нанчев, баща на излекуваното дете, подарява на д-р Мавродинов електрокардиограф, който най-вероятно е първият внесен и успешно използван в България.

Медицински трудове

[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Николай Мавродинов е автор на многобройни научни статии в медицинския печат, както и на водещите за времето си монографии „Клинична електрокардиография“ (издателство Медицина и физкултура, София, 1958 г., 212 стр.) и „Аускултация на сърцето и фонокардиография“ (със съавтор Юрий Белов, издателство Медицина и физкултура, София, 1962 г., 104 стр.), ползвани от поколения кардиолози и запазили до днес своята значимост.