Направо към съдържанието

Николай Леонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Леонов
руски офицер

Роден
Донски окръг, Руска империя
Починал
ПогребанКиевско-Печорска лавра, Киев, Украйна

Националност Русия
Учил вНиколаевско кавалерийско училище
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Военна служба
Званиегенерал
Николай Леонов в Общомедия

Николай Степанович Леонов 1-ви (на руски: Николай Степанович Леонов) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Николай Леонов е роден през 1824 г. в семейството на редови донски казак от Донски окръг. Ориентира се към военното поприще. Завършва училище за гвардейски подпрапорщици и кавалер-юнкери. Действителна военна служба започва с производство в първо офицерско звание корнет в лейбгвардейския Гродненски хусарски полк (1842).

Участва в Кавказката война (1845) и потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е във военно звание полковник (1860). Командир на Переяславския драгунски полк (1867) и лейбгвардейския Драгунски полк (1870). Повишен е във военно звание звание генерал-майор от 1870 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен за командир на 2-ра гвардейска Кавалерийска бригада от 2-ра гвардейска Кавалерийска дивизия. Включена е в състава на Русчушкия отряд с командир престолонаследника Александър Александрович. В битката при Кашъкбаир удържа село Карахасанкьой, което в продължение на 12 часа преминава 6 пъти от ръце в ръце. Назначен е за командир на Десния летящ отряд в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Прославя се с дръзкото нападение, довело до освобождаването на Враца на 28 октомври 1877 г. Провежда атаката на Новачене в хода на борбата срещу Орханийската османска армия.

Генерал-майор Николай Леонов умира внезапно на 30 ноември 1877 г.

Днес във Враца има паметник на генерал-майор Николай Леонов и е наименувана улица на неговото име.

  • баща - Степан Алексеевич (Александрович?) Леонов,
  • съпруга - Ольга Ивановна Леонова,
  • брат - Степан Степанович Леонов 2-ри,
  • сестра - Марфа Степановна Тулубьева,
  • сестра - Екатерина Степановна Леонова. [1]
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 48 – 49, 63, 119.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Леонов, Николай Степанович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​