Николай Кюнг
| Николай Кюнг | |
| съветски военен деятел от Великата отечествена война | |
| Роден |
Сичьовский уезд, Руска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | КПСС |
| Награди | орден „Велика Отечествена война“ медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ |
Николай Фьодорович Кюнг (на руски: Николай Фёдорович Кюн) (1917 – 2008) – старши лейтенант на Червената армия на работниците и селяните, участник във Великата отечествена война, един от организаторите на успешното въстание в концентрационния лагер Бухенвалд, общественик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Фьодорович Кюнг е роден на 9 август 1917 г. в село Софьино, Сичевски район, Смоленска губерния (сега Сичевски район, Смоленска област). Баща му Фьодор Иванович Кюнг, който е от швейцарски произход, работи като животновъд и производител на сирене в имение на земевладелец, майка му Ефросиня Тимофеевна работи като доячка.[2] През 1929 г. родителите му се присъединяват към колхоза „Победа“. Докато учи в училище, Кюнг-младши се занимава активно със спорт, присъединява се към Осоавиахим (предшественик на ДОСААФ) и Комсомола, избран е за член на свободна практика в градския комитет на Вяземски на Комсомола в Смоленска област и ръководи направлението на военните спортни работи. През 1932 г. завършва с отличие деветгодишното училище Тесов в Новодугински район на Смоленска област, след което постъпва във Вяземския педагогически колеж. Завършва го през 1935 г. и е назначен на длъжността учител по история и обществознание в Семльовската гимназия № 2. От 1938 г. той е директор на това училище. През 1939 г. завършва с отличие историческия факултет на Ленинградския държавен университет.[2]
На 15 септември 1939 г. Кюнг е призован да служи в Работническата и селска червена армия от Вяземския районен военен комисариат на Смоленска област. Завършва полковата школа на 84-ти пехотен полк от 6-а пехотна дивизия на Западния специален военен окръг, след което служи там първо като помощник-командир на взвод, след това като заместник-политинструктор. На 20 юни 1941 г. е приет за член на ВКП(б).
Началото на Великата отечествена война го заварва в Брестката крепост със звание старши сержант.[2] От 22 юни 1941 г. участва активно във военните действия. На 23 юни, докато отблъсква атаката на германските войски срещу укрепленията на южния остров на Брестката крепост, той е ранен в лявата ръка с щик; получава втора рана, този път от куршум, на сутринта на 27 юни при напускане на крепостта. Заедно с други части той успява да напусне Брест и да достигне основните сили.
Участва в боевете за Бобруйск, преминаването на източния бряг на Днепър при град Лоев, боевете при Борзна, Конотоп, Бахмач, Нежин, Прилуки.[2] В края на юли 1941 г., южно от Бобруйск, той получава третата си куршумна рана в дясната ръка. По време на поражението на Югозападния фронт през есента на 1941 г. той е обкръжен, ранен е за четвърти път от фрагмент от граната в десния крак под коляното и докато се опитва да стигне до своите, той е пленен от германците.
Първоначално е държан в затворнически лагери, първо в Гомел, след това в Минск. По-късно с товарен влак Кюнг е изпратен в Германия, в лагера за военнопленници Stalag 304 близо до Лайпциг. През юли 1942 г. е избран сред 600 военнопленници като годен да работи в мина в Белгия. Там се включва в антифашистка организация, която действа нелегално в лагера. На 4 август 1943 г. открито се противопоставя на набирането на военнопленници в Руската освободителна армия, за което е арестуван от Гестапо и поставен в затвор във Франкфурт на Майн. Известно време по-късно е изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд. Там се присъединява към международния ъндърграунд, действащ в лагера. Заедно с други учители, които се озовават в Бухенвалд, той започва да преподава история и география на децата на загинали граничари и екзекутирани партизани, държани в една от бараките през нощта.
В началото на април 1945 г., когато се разбира, че има планове за ликвидиране на лагера и унищожаване на всички затворници, подземната организация, един от активните членове на която е Кюнг, решава да подготви въстание. На 11 април 1945 г. с негово активно участие започва успешно въстание – затворниците избиват надзирателите и установяват контрол над лагера.[3] Скоро в него влизат американски войски. Благодарение на въстанието са спасени над 21 хиляди души.
След завръщането си в СССР с чин лейтенант Кюнг е прехвърлен в запаса, а по-късно получава званието старши лейтенант от запаса. Той се премества в района на Подолск на Московска област, работи като учител и в същото време е инструктор на свободна практика в Подолския градски комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките, агитатор и преподавател. На 11 март 1949 г. е арестуван по скалъпени обвинения за доброволно предаване, работа за Гестапо, докато е в лагера, и работа за чуждестранното разузнаване. Той е затворен четиринадесет месеца и след това освободен. Работи като учител, след това като директор на средно училище № 4 в Подолск, Московска област.
След създаването на Съветския комитет на ветераните от войната през 1956 г. той е избран от Московска област за член на неговия Президиум, а след това оглавява секцията на бившите военнопленници в Комитета. От 1960 г. – заместник-председател на Международния комитет на бившите затворници от Бухенвалд.[1] Бил е член на редакционната колегия на международния сборник „Бухенвалд. Документи и спомени“. Дълги години оглавява Съвета на ветераните на град Шчрбинка, Московска област. Издава книгите „Войната зад бодливата тел“, преведени на много чужди езици, „Несломен от съдбата“ и „Смелостта на непокорените“. Многократно е публикуван в централната преса на СССР и Русия и става герой на документални филми. Участва в юбилейните паради на Победата през 1990 и 1995 г.
Умира на 30 януари 2008 г.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 2 ордена на Отечествената война 1-ва степен (8 февруари 1958 г., 11 март 1985);
- Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г.“ и юбилейни медали;
- Медал „Борец-антифашист. 1933 – 1945 г.“. (ГДР);[2]
- Медаль „Знак на честта“ (Чехословакия);[2]
- Медал „Кръст на Светия рицар“ (Франция, Организация на бойците от антифашистката съпротива, 1960);[2]
- Други обществени медали и почетни грамоти;
- Почетен гражданин на град Шчербинка, Московска област (9 август 2001).[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Кюнг, Николай Фёдорович // znanierussia.ru. Посетен на 17 октомври 2024.
- ↑ а б в г д е ж Кюнг Николай Федорович // ainros.ru. Посетен на 17 октомври 2024.
- ↑ Кюнг Николай Федорович // kzlager.net. Посетен на 17 октомври 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кюнг, Николай Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |