Направо към съдържанието

Николай Кохмански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Кохмански
Николай Вячеславович Кохманский)
руски дипломат
Тайният съветник Вячеслав Кохмански със синовете си Евгений и Николай (по-високия). Москва, 1907 г.
Роден
Парголово, Руска империя
Починал
Семейство
БащаВячеслав Кохмански

Николай Вячеславович Кохмански (на руски: Николай Вячеславович Кохманский) е руски дипломат от XIX - XX век.

Роден е на 20 февруари 1876 година в семейството на тайния съветник Вячеслав Кохмански и Екатерина Михайловна Кохманская (Мухина). Семейството е дворянско от Бесарабска губерния, но с полски корени. Брат е на издателя Евгений Кохмански.[1] Кохмански учи в Лазаревския институт, който завършва в в 1898 година. Там учи персийски и дисертацията му е посветена на поезията на Саади.[2]

Със знанието си на персийски и арабски до Октомврийската революция от 1917 година Кохмански е на дипломатическа служба в Османската империя, като или служи в посолството в Цариград или е консул в различни градове. Основна задача на Кохмански е урегулирането на отношенията между Петербург и Вселенската патриаршия, Света гора и другите православни църкви на Балканите и в Близкия Изток.[2] От 1910 година е консул в Алепо.[2] От 1912 до разгрома на Кралство Сърбия след намесата на България в Първата световна война в 1915 година Кохмански в е консул в Битоля.[3][4]

Кохмански приветства революцията от 1917 година,[2] но новата власт го изпраща на заточение в Костромска губерния, където той живее дълги години, като учител по чужди езици, игри и фортепиано. В 30-те години е икономист в картографическото производство на Военновъздушната академия в Москва.[5]

Женен е за Мария Алфеевна Нишевова (1873—1924). Умира на 30 декември 1955 година в лагер.[6]

  1. http://oldyalta.ru/638-kohmanskij.html // Старая Ялта. Посетен на 9 април 2022 г.
  2. а б в г Грушевой, А. Г. Из истории русских школ на Ближнем Востоке. Санкт-Петербург, Российская академия наук. Институт восточнх рукописей ((Азиатский музей), Контраст, 2016. ISBN 978-5-4380-0456-0. с. 7. (на руски)
  3. Божиновски, Здравко. Рускиот императорски конзулат во Битола // Его. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 9 април 2022 г. (на македонска литературна норма)
  4. Lory, Bernard. Un poste consulaire en Macédoine, Bitola-Monastir, 1851-1912 // Cahiers balkaniques 38-39. 6 décembre 2011. DOI:10.4000/ceb.849. Посетен на 2017-12-29.
  5. Грушевой, А. Г. Из истории русских школ на Ближнем Востоке. Санкт-Петербург, Российская академия наук. Институт восточнх рукописей ((Азиатский музей), Контраст, 2016. ISBN 978-5-4380-0456-0. с. 8. (на руски)
  6. Жертвы политического террора в СССР // Посетен на 9 април 2022 г. (на руски)
Александър Петряев битолски руски консул
(1912 – 1915)
последен