Николай Ковачев (филолог)

Николай Ковачев
	Николай Ковачев
български езиковед, фолклорист и краевед
Роден	22 ноември 1919 г. село Кръвеник, Севлиевско, Царство България
Починал	20 април 2001 г. (на 81 г.)
Учил в	Софийски университет
Работил във	Великотърновски университет

Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Ковачев.

Николай (Кольо) Петков Ковачев е български учен (професор) – филолог (езиковед), фолклорист, краевед, поет.

Най-известен е като автор на „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ (1987)^[1] и „Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия“ (1995)^[2].

Биография

Роден е в с. Кръвеник на 22 ноември 1919 г.^[3] Завършва началното училище в родното си село и основното в близкото с. Ново село, после Априловската гимназия в Габрово. Още като ученик издава стихосбирките „Лунни песни“ и „Паяжина“. Публикува поемата си „Есенни видения от село“ през 1941 г. Завършва славянска и руска филология в Софийския университет „Климент Охридски“.^[3]

Отначало е учител в родното си с. Кръвеник, където става и директор на училището. Превежда творби на полския писател и публицист Адам Мицкевич (1948). После работи в отдел „Народна просвета“ на Околийския народен съвет в Севлиево (1949 – 1950). Разработва проект за изграждане на градски исторически музей, план за археологическо и етнографско проучване на Севлиево, археологическа карта на Севлиевско с описание на запазените старини, артефакти и археологически обекти.^[3] Резултати от своите проучвания представя в книгата „Местните названия в Севлиево“ (1961), „Росица – сборник от народни песни от Севлиевско“ и „Антропонимията на Севлиево“ в ръкописи.^[3]

Постъпва като асистент (когато е вече на 44 години) във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ още от създаването му като Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ през 1963 г.^[4] Там става доцент по общо езикознание (1965) и професор (1972). Създава университетските Лаборатория по българска антропонимия и Център по българска ономастика (носещ днес неговото име).^[3] Н. Ковачев е заместник-ректор на ВТУ и първият декан на Филологическия факултет (1968 – 1970), първият ръководител на Катедрата по езикознание (1965 – 1987).^[4]

Прави множество публикации в местни и национални вестници, списания, брошури и пр., включително стотици популярни и научни статии и други трудове. Значителна част от тях са краеведски, посветени предимно на Севлиевския край. Написва историята на родното си с. Кръвеник и е сред основните организатори при създаването на музейната сбирка в селото. Сред по-важните му творби са „Миналото на героичен Кръвеник“, „Местните названия от Севлиевско“, „Местни названия във Великотърновско“, „Местни названия в Габровско“, „Местни имена в Дряновско“, „Местни имена в Беленско“, „Топонимията на Троянско“, „Нашето хайдушко движение“, „Българска ономастика“, „По пожълтелите книги и каменните плочи на миналото в Севлиевския край“. Автор е на главите за Априлското въстание в сборниците „Севлиево и Севлиевският край през Възраждането“ и „Батошево“.^[3] В „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“ включва всички имена с честотност над 5 на всички деца, родени в 99 околийски града в България през периода 1901 – 1970 г. Във втория си „Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия“ той разглежда етимологията на всички имена с честотност над 1 от 1891 до 1980 г.

Проф. Николай Ковачев почива на 20 април 2001 г., погребан е в родното му с. Кръвеник. Удостоен е със званията „Почетен гражданин на Севлиево“ (1999) и (посмъртно) с „Почетен професор на Великотърновския университет“ (2009).^[3]

Трудове

Местните названия от Севлиевско. Изд. на БАН, 1961
Местните названия в Габровско. Изд. на БАН, 1965
Из миналото на героичен Кръвеник: [Очерк]. В. Търново, 1967
Насоки за топонимично и антропономично проучване на селище: За студентите при Висш пед. инст. Братя Кирил и Методий – В. Търново. Висш пед. инст. Братя Кирил и Методий, 1967
съавтор с Людвиг Селимски. Увод в езикознанието : Текстове, упражнения, задачи и въпроси. Великотърновски унив. Кирил и Методий, 1968, 1973
Топонимията на Троянско. Изд. на БАН, 1970
Миналото на героичен Кръвеник, Габровско: Краеведски очерк. Изд. на ОФ, 1972
Българска ономастика: Наука за собствените имена: Спецкурс. Учебник за студенти. Великотърновски унив. Кирил и Методий, 1982
Българска ономастика: Наука за собствените имена. Изд. Наука и изкуство, 1987
Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987
Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия, ПИК, Велико Търново, 1995.
Нашето хайдушко движение. УИ Св. св. Кирил и Методий, 1995
С очи към звездите: Лирика. УИ Св. св. Кирил и Методий, 1998
Местните имена във Великотърновско. УИ Св. св. Кирил и Методий, 2001
Местните имена в Дряновско. УИ Св. св. Кирил и Методий, 2009

Източници и бележки

↑ Николай П. Ковачев. „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г. Анотация: включени над 5600 имена (от 20 000 проучени) на 2719 839 деца (1388 522 момчета и 1331 317 момичета), родени в 99 околийски града в България през периода 1901 – 1970 г.
↑ Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия, ПИК, Велико Търново, 1995.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Професор Николай Ковачев – образец за отдаденост на науката (с портрет) – в rositza.com, от в-к „Росица“, 25.11.2019 г.
↑ ^а ^б Людвиг Селимски, „Професор Николай Ковачев и развоят на българската ономастика“, в сборника „Състояние и проблеми на българската ономастика“, стр. 9 от том 10, посветен на 90-годишнината от рождението на проф. Николай Ковачев Архив на оригинала от 2016-07-07 в Wayback Machine.

Външни препратки

Кръгла маса по ономастика, посветена на 100 години от рождението на проф. Ковачев – основател и дългогодишен директор на ЦБО, 22.11.2019 г. – в сайта на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Преписаха книгата на проф. Николай Ковачев за севлиевското село Кръвеник – в dariknews.bg, 20.07.2009 г.

[1] Николай П. Ковачев. „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г. Анотация: включени над 5600 имена (от 20 000 проучени) на 2719 839 деца (1388 522 момчета и 1331 317 момичета), родени в 99 околийски града в България през периода 1901 – 1970 г.

[2] Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия, ПИК, Велико Търново, 1995.

[rositza-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Професор Николай Ковачев – образец за отдаденост на науката (с портрет) – в rositza.com, от в-к „Росица“, 25.11.2019 г.

[bulgari-4] а ^б Людвиг Селимски, „Професор Николай Ковачев и развоят на българската ономастика“, в сборника „Състояние и проблеми на българската ономастика“, стр. 9 от том 10, посветен на 90-годишнината от рождението на проф. Николай Ковачев Архив на оригинала от 2016-07-07 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]