Николай Каразин
| Николай Каразин | |
 | |
| Роден | 27 ноември 1842 г. (стар стил)
Харковска губерния, Руска империя |
|---|---|
| Починал | 19 декември 1908 г. (стар стил)
Гатчина, Руска империя |
| Националност |  Русия |
| Професия | офицер, етнограф, художник, писател, публицист |
| Награди |  .png){kind=small} |
| Николай Каразин в Общомедия | |
Николай Николаевич Каразин е руски офицер от български произход, капитан. Етнограф, художник, писател, публицист и академик. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен кореспондент.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Каразин е роден на 4 ноември 1842 г. в Богодуховски уезд, Харковска губерния. Семейството е на потомствен дворяни. Внук на основателя на Харковския императорски университет Василий Каразин, правнук на полковник по време на Екатерина II, българин Назар Каразин. Ориентира се към военното поприще. Завършва 2-ри Московски Кадетски корпус (1862). Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в Казанския драгунски полк.
Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание щабскапитан.
Излиза в оставка от Руската армия и постъпва в Художествената академия (1865). Ученик на известния руски баталист Б. Вилевалд.
Отново постъпва в Руската армия (1867). Участва в Бухарския поход като офицер в 5-и Туркестански линеен батальон. Награден е със златно оръжие „За храброст“. След войната служи в 4-ти Туркестански линеен батальон. Повишен е във военно звание капитан.
За втори път напуска службата в Руската армия и се отдава на литературна и художествена дейност (1870). Създава първите художествени пощенски картички в Русия. Участва в експедиция на Руското географско дружество по река Амударя. Рисунките от експедицията, му спечелват популярност. Получава награди от географските изложения в Париж и Лондон. За пръв път ги публикува в списание „Всемирная енциклопедия“. Член на Руското Географско дружество.
През 80-те години на XIX век е командирован в Туркестан по темата Похода в Хива и Бухара. Светът на художествените му творби са източните покрайнини на Руската империя, природата на Средна Азия, азиатския човешки тип и Руската армия. Резултатът е серия от големи батални картини:
- Превземането на Ташкент
- Влизането на Руската армия в Самарканд
- Превземането на Махрама
- Хивинския поход и др.
Художествената сила в работите на Николай Каразин е в акварела и илюстрацията. Работите му се отличават с ефекта на светлината, яркия контраст, оригинална композиция и лекота в изпълнението. Член на Художествената академия от 1907 г. Присъдено му е почетното звание академик.
Литературните му произведения надхвърлят 20 тома. Най-известните му повести са:
- „На далеких окрайнах“
- „Погоня за наживой“
- „Двуногий волк“ и др.
По време на Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на списание „Нива". Публицистиката му е предимно с военна и етнографска тематика. Сътрудник на списание „Иллюстрированная хроника войны“. Рисува с молив, акварел и масло. Дава ясна картина на походния и боен живот на Руската армия на Балканския военен театър. Публикува военни илюстрации в най-добрите световни издания. Оставя огромен брой скици, ескизи, винетки и походен дневник озаглавен „Дунай в огне“. Типография П. Сойкина, Санкт Петербург, 1905.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 99.
- Каразин Н. Н. Дунав в пламъци : (Дневник на кореспондента) : репортажи (1877—1878 г.) / Николай Н. Каразин ; съст. Михаил Станчев, Лиляна Владева, Лазар Георгиев. — София : Държ. агенция «Архиви», 2008. — 250 с. — (Архивите говорят. Т. 49).
|
