Николай Заяков
| Николай Заяков | |
| български поет | |
| Роден |
27 октомври 1940 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Иван Николов |
Николай Христов Заяков е български поет.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Заяков е роден на 27 октомври 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години.
Издава първата си книга „Въпреки“ през 1967 г. в издателство „Христо Г. Данов“. Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници – поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета: „Непреклонна възраст“ (1973), „Съдба на цвете“ (1976), „Работни думи“ (1977), „Магазин за метафори“ (1981), „Ешафод“ (1985), „Свещ“ (1990), „Дневникът на господин Самотен“ (1999, получила наградата „Иван Николов“), „Пастирът на звездите“ (2008) и „Евангелие от Никола“ (2010). Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите. Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист.
Дългогодишния редактор и завеждащ културния отдел на вестник „Комсомолска искра“, а по-късно и главен редактор на литературното списание „Тракия“. Рубриката му „Писма от Мрачна поляна“ в пловдивския в. „Марица“ е свалена.
Носител на национална награда за поезия „Иван Николов“ – през 2000 г. и 2008 г.[2] Носител на награда „Пловдив“ – през 2008 г. и 2011 г.[3][4]
Николай Заяков е женен, има дъщеря.
Умира на 6 юли 2012 г. в с. Брестник, Пловдивско.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Сбогуване с Николай Заяков“, в. „Дума“, бр. 162, 14 юли 2012.
- ↑ Николай Заяков е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2008, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ „Раздадоха наградите „Пловдив“ за култура“ Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine., на сайта „Зона BG“, 21 май 2011 г.
- ↑ „Автор на „Марица“ с награда „Пловдив“, в. „Марица“, 20 май 2011 г.
- ↑ „Почина Николай Заяков“, „Литературен свят“, 6 юли 2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Николай Заяков в Литернет
- Николай Заяков, „Поезия“, „Дума“, бр. 250, 30 октомври 2010
- За него
- Владимир Янев, „Николай Заяков“, „Литературен свят“, бр. 2, октомври 2008
- Иван Д. Христов, „Николай Заяков, по-другия поет“, „Литературен свят“, бр. 96, юни 2017
- Катерина Георгиева, „Муза на променливостта“, „Нула32“, 16 юли 2020
|
