Николай Дюлгеров (художник)

Николай Дюлгеров
	Николай Дюлгеров
български и италиански художник и дизайнер
	Николай Дюлгеров в ателието си в Торино през 1970-те.
Роден	Николай Славов Дюлгеров 20 декември 1901 г. Кюстендил, Княжество България
Починал	9 юни 1982 г. (80 г.) Торино, Италия
Учил в	Баухаус; Академия „Албертина“
Кариера в изкуството
Стил	футуризъм
Академия	Училище за приложни изкуства във Виена; Висше училище по архитектура в Торино
	Николай Дюлгеров в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Дюлгеров.

Николай Славов Дюлгеров е български художник и дизайнер, централна фигура за движението на втория италиански футуризъм.

Биография

Роден е през 1901 г. в Кюстендил. През 1920 и 1921 г. следва във виенското Училище за приложни изкуства, като взима участие в годишните изложения на модерно изкуство. През 1922 г. следва в Дрезден, където подрежда самостоятелна изложба, а след това се представя и в Берлин. През 1923 г. е във Ваймар, където посещава „Баухаус“.^[1] През 1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров.^[1]

От 1926 г. се установява в Торино, Италия, където следва във Висшето училище по архитектура на Албертинската художествена академия и завършва архитектура. Само няколко месеца след пристигането си в Торино се свързва със средите на футуристите. Името му се свързва с търсенията и постиженията на известното в Италия течение в изкуството „секондо футуризмо“. Изявява се като новатор, създава собствена идея за футуризма. Най-значимите си творби създава през 20-те и 30-те години. Дюлгеров е единственият българин в редицата на големите пионери на европейския авангард от 20-те години. Изявява се като художник, публицист, архитект по вътрешна архитектура и обзавеждане, дизайнер. Създава рекламни постери за Чинцано^[1] и Campari.

Творчество

Участва в повече от 40 общи изложби във Венеция (1927), Лайпциг (1928), Париж (1928), Падуа и Торино. Открива самостоятелни изложби в галерията „Пезаро“ в Милано (1929, 1971), в галерията „Кодебо“, Торино (1929, 1971), в Рим (1978), в Галерията за модерно изкуство „Равенян“, Венеция (1971).

Негови работи се намират в различни колекции в Италия, включително и в Националната галерия за съвременно изкуство, Рим. 10 от най-известните му творби се намират в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил.

Награди

Носител е златен медал от прегледа „Италианското изкуство през 1915 – 35“ във Флоренция (1967), златна тарга „Ла Грива“ на Общината Лейни и златен медал от „Наградата на Торино“ (1968), „Огърлица за първо произведение“, Торино (1972), „Златен кентавър“, Салсомаджоре (1976) и др.

Литература

Милев, Гео. „За Николай Дюлгеров и кубизма“. – Море, 1924, №2.
Райнов, Николай. „За изложбата на Николай Дюлгеров в София“. – Пламък, С., 1924, №4.
Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 208.
Божков, Атанас. Български приноси в европейската цивилизация. Булвест, С., 2000.
Емилия Георгиева, Футуризмите в изкуството на Николай Дюлгеров, София: Български художник, 2005.
Ирина Генова, съст. Николай Дюлгеров – Множествената художествена идентичност (Nicolay Diulgheroff / L’Identità Artistica Multiforme). Издание на Министерство на културата. С. 2008. 108 страници. Куратор на изложбата и съставител на изданието Ирина Генова. Автори на статиите: Джорджо Ди Дженова, Ирина Генова. Фотография и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова. Превод: Валентина Иванова (италиански език), Албена Витанова (английски език)
Данева, Анжела. Щрихи към творчеството и биографията на Николай Дюлгеров (1901 – 1982). – В: Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878 – 1944), НБУ, 2013.
Daneva, Angela. I Bulgari nelle Accademie di Belle Arti Italiane (1878 – 1944), Nuova Università Bulgara, 2013.

Източници

↑ ^а ^б ^в Nikolay Diulgheroff — L’Identità Artistica Multiforme // Politecnico di Torino, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-06-17. Посетен на 2009-08-28.

Външни препратки

Джорджо Ди Дженова, „Николай Дюлгеров – българско-торински футурист“, cult.bg
Емилия Георгиева, „Забравен или незабравим. Изкуството на Николай Дюлгеров (1901 – 1982)“, в. „България днес“ (двуседмичен вестник на Държавната агенция за българите в чужбина), год. VІ, бр. 19, 1 – 15 октомври 2002

[poli-1] а ^б ^в Nikolay Diulgheroff — L’Identità Artistica Multiforme // Politecnico di Torino, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-06-17. Посетен на 2009-08-28.

[1]