Николай Данилевски
| Николай Данилевски Николай Яковлевич Данилевский | |
| руски социален мислител | |
 | |
| Роден |
4 декември 1822 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
Тифлис, Руска империя |
| Учил в | Царскоселски лицей |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XIX век |
| Школа | Славянофилство |
| Интереси | Философия на историята |
| Идеи | панславизъм |
| Повлиян | Вико, Хердер |
| Повлиял | Достоевски, Шпенглер, Ман, Сорокин, Хънтингтън |
| Научна дейност | |
| Област | Културология, антропология |
| Публикации | „Русия и Европа“ (1871) |
| Семейство | |
| Баща | Яков Данилевски |
| Майка | Дария Мишина |
| Николай Данилевски в Общомедия | |
Никола̀й Я̀ковлевич Данилѐвски (на руски: Никола́й Я́ковлевич Даниле́вский) е руски социолог, културолог, публицист, естествоизпитател, геополитик, и един от основателите на цивилизационния подход към историята. Николай Данилевски е идеолог на славянофилството, като огромно значение за формиране на възгледите му изиграва историята на руската държава на Николай Карамзин.
Основната идея на Данилевски се състои в критика на човешката цивилизация. Данилевски разработва една теоретична концепция на културно-историческия тип, състоящ се от четири стълба: религия, култура (изкуство, наука, технология), политика, социално-икономическа среда. На културно-историческия тип и цивилизация противостои етнографският материал според Данилевски.
Данилевски произхожда от семейство на заслужил генерал. На младини е арестуван за участие в кръжока на М. В. Петрашевски, но за разлика от Достоевски и други бунтари, не е изкарван на Семьоновския плац в Санкт Петербург на 22 декември 1849 г. за изпълнение на екзекуция (това се оказва само „един императорски театър“ и блудните синове на Матушка Рус са помилвани, а смъртните им присъди заменени с различни срокове каторга), а е освободен от затвора след 100 дни арест в Петропавловската крепост, след като представя оправдателна записка.
Въпреки оправдателната присъда Данилевски е осъден на изгонване от Санкт Петербург и е принуден да се засели във Вологодска, а след това в Самарска губерния. През 1853 за известно време се включва в експедицията на академик Карл Ернст фон Баер като изследва риболовството по река Волга и Каспийско море. През септември 1855 г. отново се включва в експедицията на Баер, като заедно с Пьотър Семьонов-Тяншански изследва северния бряг на Каспийско море между Гурев (Атирау) и устието на река Емба.
Основният и същевременно фундаментален труд на Данилевски е „Русия и Европа“ (на руски: Россия и Европа). Още с първото си издание от 1871 година, „Русия и Европа“ предизвиква широк обществен отглас и дебат сред руското общество. Друг известен труд на Данилевски е „Дарвинизъм“. За разлика от други автори, Данилевски не е отличаван с академични звания или награди, но за сметка на това идеите му оказват огромно въздействие върху развитието на антропологията и геополитиката като науки.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- О движении народонаселения в России. СПб., 1851.
- Климат Вологодской губернии. СПб., 1853.
- Дарвинизм, т. 1-2, СПб, 1885—1889
- Сборник политических и экономических статей, СПб, 1890.
- Россия и Европа, СПб, 1895.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Карастоянов, Стефан. Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 110 – 111). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание, 2008.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 370.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
