Николай Гочев
| Николай Гочев | |
| български класически филолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Работил | университетски преподавател, филолог, преводач |
| Семейство | |
| Съпруг | Димка Гочева |
| Деца | 2 |
Николай Вълков Гочев е български класически филолог и преводач на съчинения на Аристотел и Платон.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 9 юни 1964 г. в София. По баща произхожда от Тракия, а по майка – от Македония. Завършва НГДЕК (1983) и Атинския университет (1993). Преподава старогръцка литература и класическа древност в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Асистент (1993 – 1997), старши асистент (1997 – 1999), главен асистент (1999 – 2003) и доцент (от 2003) в катедрата по класическа филология.[1] Доктор по история на философията с дисертация на тема „Античния херметизъм – извори, доктрина, изследвания и структура на централния мит“ (1999).[2][1]
Преводач е на „Херметически корпус“, „Антигона“ на Софокъл и „Метафизика“ на Аристотел.[1]
Създател (2002) и ръководител на магистърската програма „Антична култура и литература“ (СУ). Основател и пръв председател на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (2005). Пътувал е из Европа и Близкия изток между Варшава, Авиньон, Тбилиси и Абу Симбел.[1]
Женен е за Димка Гочева, с която има дъщеря – Леда, и син – Теодор.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Античният херметизъм. София: Сонм и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 210 с.
- Александрия. Разкази за книги, хора и градове (Сборник статии и есета). София: Сонм, 2003, 308 с.
- ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. София: Сонм, 2004, 362 с.
- Писма до Егина (Художествена книга за живота на Платон). София: Сонм, 2006, 322 с.
- Александрия II. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, 356 с. ISBN 978-954-07-4274-8[3]
- Фантастичното през античността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018, 128 с. ISBN 978-954-07-4515-2
- Старогръцката литература: от легендарните начала на поезията до края на елинизма. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, 648 с.
- Автобиография. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021, 392 с. ISBN 978-954-07-5301-0
- Трагедията. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, 480 с. ISBN 978-954-07-5832-9
- Историософия. София: Студио Беров, 2023, 384 с. ISBN 978-619-91690-5-6, 2024, 400 с. ISBN 978-619-91690-8-7
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Николай Гочев на сайта на Катедрата по класическа филология на Софийския университет.
- ↑ Николай Вълков Гочев, НАЦИД.
- ↑ Огнян Касабов, „Александрия II“: книга разговор върху хуманитарното знание“, рец. в „Литературен вестник“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Николай Гочев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Личен сайт на на Николай Гочев
- Библиотеката на пътуващия археолог: Блог на Николай Гочев
- Ars Academica, сайт „Грозни пеликани“, 21 май 2003
- „Браковете – вчера и утре“, в-к „Култура“, бр. 24 (2995), 28 юни 2013
- Статии в сайта „Гласове“, свързани с Николай Гочев
