Николай Бугаев
| Николай Бугаев | |
| руски математик | |
 | |
| Роден |
2 септември 1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Учил във | Физико-математически факултет на Московския университет Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Работил в | Московски държавен университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Александра Егорова |
| Деца | Андрей Бели |
| Подпис |  |
| Николай Бугаев в Общомедия | |
Николай Василиевич Бугаев е руски математик.
Председател на Московското математическо общество (1891 – 1903). Изследванията му са в областта на анализа и теорията на числата. Доказва хипотези на Жозеф Лиувил.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бугаев е роден на 14 септември 1837 г. в Грузия, тогава в границите на Руската империя, в сравнително нестабилно семейство. На 10-годишна възраст Николай е изпратен в Москва, за да намери начин сам да си осигури образование. Той се справя с това начинание, завършвайки Московския държавен университет през 1859 г. със степен по математика и физика. Той продължава да учи инженерство, а през 1863 г. пише дисертация на тема сходимост на безкрайните числови редове. Документът е достатъчно впечатляващ, че да му спечели място сред редиците на студентите на Карл Вайерщрас и Ернст Кумер в Берлин. Прекарва известно време и в Париж, учейки при Жозеф Лиувил. През 1866 г. получава докторска степен ис е завръща в Москва, където преподава през цялата си кариера. Сред най-влиятелните му трудове се отличават доказателства на до този момент недоказани твърдения на Лиувил. Един от най-значимите авторски трудове изследва развитието на формалните аналогии между аритметичните и аналитичните операции. През 1879 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]
Бугаев е деен член на Московското математическо общество и служи като негов президент в периода 1891 – 1903 г.[2][1] Освен това той пише философски есета, в които той посочва добрите черти на математическия анализ и омаловажава влиянието на геометрията и вероятностите. Мнозина смятат, че той до голяма степен е отговорен за силно изразеното предразположение към „твърдия анализ“, който е характерен за много от най-добрите руски математици. Бугаев е и талантлив шахматист.
Умира на 29 май 1903 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Лёвшин Л. В. Деканы физического факультета Московского университета. Москва, Физический факультет МГУ, 2002. ISBN 5-8279-0025-5. с. 272.
- ↑ Лахтин Л. К. Николай Васильевич Бугаев (биографический очерк). Т. 25. Москва, Математический сборник, 1905. с. 251 – 269.
|
