Направо към съдържанието

Никлас Култи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никлас Култи
Nicklas Kulti
Информация
Държава Швеция
Роден
20 април 1971 г.  (на 53 г.)
Височина / Тегло192 cm
Кариера
Професионална1989
Оттеглил се2000
Пари от наградни фондове3 186 946 щ.д.
Сингъл
Победи-загуби154–182
Титли от ATP3
Най-висока позиция32 (3 май 1993)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1989, 1994, 1996
Ролан Гарос1/4 финал
1992
Уимбълдън2-ри кръг
1992, 1997
ОП на САЩ2-ри кръг
1993, 1994
Двойки
Победи-загуби238–145
Титли от ATP13
Най-висока позиция11 (29 септември 1997)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия3-ти кръг
1997, 1999, 2000
Ролан ГаросФинал
1995
Уимбълдън1/2 финал
2000
ОП на САЩФинал
1997
Отборно
Купа ДейвисШвеция
Шампион
1997, 1998
Информацията е актуална към 20 септември 2024

Никлас Култи (на шведски: Nicklas Kulti) е шведски тенисист.

Никлас Култи е роден на 20 април 1971 г. в Стокхолм, Швеция.

Никлас Култи е номер 1 в световната ранглиста на сингъл за юноши през 1989 г., след като печели титлите на Открито първенство по тенис на Австралия и Уимбълдън за юноши и финалист на Открито първенство на САЩ.

През 1991 г. Култи печели първата си титла на сингъл от най-високо ниво в Аделаида. Той печели общо три титли на сингъл по време на професионалната си кариера. Печели 13 титли на най-високо ниво на двойки, включително Монте Карло Мастърс през 1994 г. с партньор Магнус Ларсон и Париж Мастърс през 2000 г. с партньор на Макс Мирни. Култи е вицешампион на двойки мъже на Откритото първенство на Франция през 1995 г. с Ларсон и на Откритото първенство на САЩ през 1997 г. с Йонас Бьоркман. Най-доброто представяне на Култи на сингъл в турнир от Големия шлем е на Откритото първенство на Франция през 1992 г., където достига четвъртфинал, като побеждава Джон Макенроу, Маркус Зилнер, Майкъл Ченг и Диего Перес, преди да отстъпи от Анри Льоконт.[1]

Никлас Култи е член на шведския отбор, който спечели Купа Дейвис през 1997 г. и 1998 г. в партньорство с Бьоркман, печелят на двойни финала и в двете години. Той е и в отбора, който завършва на второ място за Купа Дейвис през 1996 г. В петия и решаващ мач срещу французина Арно Бьоч, Култи замества контузения Стефан Едберг. В мач продължил 4 часа и 46 минути, Бьоч спасява три мачбола и накрая надвива със 7-6, 2-6, 4-6, 7-6, 10-8.[2]

Най-високото класиране на Култи в ранглистата е световен номер 32 на сингъл (през 1993 г.) и световен номер 11 на двойки (през 1997 г.). Той се оттегля от професионалния тур през 2000 г. Ръководи Good to Great Tennis Academy заедно с Магнус Норман и Микаел Тилстрьом.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]

ATP финали (3 титли; 7 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1990 Прага Оупън Световни серии Клей Жорди Арезе 6–7(3–7), 6–7(6–8)
Победа 1–1 1991 Аделаида Интернешънъл Световни серии Твърда Михаел Щих 6–3, 1–6, 6–2
Победа 2–1 1993 Аделаида Интернешънъл Световни серии Твърда Кристиан Бергстрьом 3–6, 7–5, 6–4
Загуба 2–2 1993 Копенхаген Оупън Световни серии Килим (з) Андрей Олховски 5–7, 6–3, 2–6
Загуба 2–3 1996 Веризон Чалъндж Световни серии Клей Карим Алами 3–6, 4–6
Победа 3–3 1996 Хале Оупън Световни серии Трева Евгени Кафелников 6–7(5–7), 6–3, 6–4
Загуба 3–4 1999 Хале Оупън Световни серии Трева Николас Кифер 3–6, 2–6
  1. Sally Jenkins (15 June 1992). "Down And Dirty". Sports Illustrated. Vol. 76 no. 23. pp. 24–29.
  2. Tennis: Boetsch thrills France // The Independent, 2 December 1996. Архивиран от оригинала на 20 June 2022. Посетен на 29 March 2012.