Ники Джерард
Ники Джерард Nicci Gerrard | |
Ники Джерард и Шон Френч, 2018 г. | |
Псевдоним | Ники Френч |
---|---|
Родена | 10 юни 1958 г. |
Професия | писател, журналист |
Националност | Англия, Великобритания |
Активен период | 1997 - |
Жанр | трилър, криминален роман, документалистика |
Известни творби | поредица „Фрида Клайн“ |
Съпруг | Колин Хюз(? – 1989) Шон Френч (1990 – ) |
Деца | 4 |
Ники Джерард (на английски: Nicci Gerrard) е английска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанра психологически трилър и документалистика. Заедно със съпруга си Шон Френч пишат трилъри и криминални романи под общия псевдоним Ники Френч.[1][2]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Нокола „Ники“ Джерард е родена на 10 юни 1958 г. в Устършър, Англия. Има две сестри и брат. След завършване на гимназия в Устършър следва и завършва с отличие английска филология в Оксфордския университет, а след това получава магистърска степен в Шефилдския университет през 1986 г. В Шефилд работи с емоционално разстроени деца. [1][3][4]
След дипломирането си преподава литература в Лос Анджелис и Лондон. Основава женското списание „Women's Review“ и после работи като журналист на свободна практика.[3]
Омъжва се за журналиста Колин Хюз, с когото имат две деца – Едгар и Анна. [1] След развода си през 1989 г. се срещна с Шон Френч, докато работи като редактор за „New Statesman“, където той работи като седмичен колумнист. Омъжва се за него през 1990 г. Двамата имат две дъщери – Хадли и Моли. Впоследствие тя работи като журнаст за „Обзървър“ представяйки известни събития и дела.[2]
Заедно с Шон Френч започват да пишат първата си съвместна книга през 1995 г. Първият им роман „The Memory Game“ (Играта на паметта) е издаден през 1997 г. под псевдонима Ники Френч.[1][2][4] През 2002 г. романът им „Killing Me Softly“ (Убивай ме нежно) е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Хедър Греъм и Джоузеф Файнс.[4]
През 2011 г. е издаден първият им роман „Черен понеделник“ от емблематичната им поредица „Фрида Клайн“, която се състои от 8 психологически трилъра с главна героиня психотерапевката Фрида Клайн. Тя също пише самостоятелни романи под собственото си име. Първият ѝ самостоятелен роман „Things We Knew Were True“ (Нещата, които знаехме, са верни) е издаден през 2003 г.[2][3]
През ноември 2014 г. баща ѝ Джон Джерард умира, като деменцията му се влошава значително по време на петседмичен престой в болница поради несвързан проблем и с много ограничени посещения от семейството му. В резултат на това Ники Джерард стартира кампанията за разширяване на правата за посещение на лица, които се грижат за пациенти с деменция. От февруари 2019 г. Ники Джерард подкрепя кампанията „Спасете нашите библиотеки в Есекс“, като се обявява срещу предложеното закриване на библиотеки от Съвета на окръг Есекс.[5][6]
Ники Джерард живее със семейството си в Съфолк, Източна Англия.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Things We Knew Were True (2003)[1][2]
- Solace (2005)
- The Moment You Were Gone (2007)
- The Winter House (2009)
- Missing Persons (2012)
- The Twilight Hour (2014)
Серия „Фрида Клайн“ (Frieda Klein)
[редактиране | редактиране на кода]Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- The Fox and the Wolf (2004) – с Шон Френч[1]
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Soham: A Story of Our Times (2004)[1]
- What Dementia Teaches Us About Love (2019)
- The Last Ocean (2019)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- като Ники Френч
- 2002 Убивай ме нежно, Killing Me Softly
- 2002 The Safe House – тв филм
- 2005 Beneath the Skin – тв филм
- 2005 Secret Smile – тв минисериал
- 2009 Theatre Live! – тв сериал, 1 епизод
- 2011 Without You – тв минисериал, 3 епизода по „What to Do When Someone Dies“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в „Book Series in Order“
- ↑ а б в ((en)) Биография в официалния сайт
- ↑ Nicci Gerrard: 'Dementia is more scary when you try not to think about it' // The Observer. 16 March 2019. Посетен на 7 април 2019 г.
- ↑ Gerrard, Nicci. On my father's dementia and the joy of dancing // New Statesman. 3 април 2019 г. Посетен на 7 April 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nicci French в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|