Никанор (сатрап)
| Никанор Νικάνωρ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 310 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Деца | Балакрос |
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Никанор (на старогръцки: Νικάνωρ Nikanōr, Nikanor, Nicanor, † 310 г. пр. Хр.) е македонски офицер и сатрап по време на диадохските войни през края на IV век пр. Хр.
На конференцията в Трипарадис през 321 г. пр. Хр. той получава сатрапия Кападокия. Той помага на диадох Антигон I Монофталм, който контролира съседните провинции. През 318 – 316 г. пр. Хр. той участва в похода на Антигон против Евмен и го придружава вероятно също до Вавилон. От Антигон той е направен за негов стратег на „източните сатрапии“, или на военен главен командир на всички провинции източно от Ефрат. Неговата главна квартира е мидийския град Екбатана.
Когато Селевк I Никатор, който бил изгонен от Антигон от Вавилон, през 311 г. пр. Хр. се връща там обратно, Никанор заедно с Евагор тръгва против него. Двете войски се срещат на Тигър. Стига се до битка. Евагор пада убит и войската му преминава на страната на Селевк. Никанор прави опит да избяга. Той е преследван от Селевк до Мидия и победен. Никанор умира вероятно в боевете, неговите територии се поемат от противника му Селевк.
Според Валдемар Хекел, Никанор е син на сатрап Балакрос († 324 г. пр. Хр.) и Фила († 287 г. пр. Хр.), най-възрастната дъщеря на македонския пълководец Антипатър († 319 г. пр. Хр.), и брат на генерал Филип. Според А. Б. Босуорт, той е син на адмирал Никанор (екзекутиран 317 г. пр. Хр.) и Фила.
Вероятно Никанор е идентичен с Никанор от Стагира, който служи при Александър Велики.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- A. B. Bosworth, A New Macedonian Prince. In: The Classical Quarterly. New Series. Band 44, 1994, S. 57 – 65.
- Waldemar Hecke,: Who’s who in the age of Alexander the Great. Prosopography of Alexander’s empire. Blackwell, Oxford u.a. 2006, ISBN 978-1-4051-1210-9, S. 177.
- Waldemar Heckel, Nicanor Son of Balacrus. In: Greek, Roman, and Byzantine Studies. Band 47, 2007, S. 401 – 412.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Nicanor Архив на оригинала от 2010-01-25 в Wayback Machine., livius.org
- Arrian über die Konferenz von Triparadeisos Архив на оригинала от 2012-08-15 в Wayback Machine., livius.org
