Нивелон дьо Керзи
| Нивелон дьо Керзи Nivelon de Quierzy | |
| римокатолически духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 септември 1207 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
Нивелон дьо Керзи (на френски: Nivelon de Quierzy, de Cherisy) е римокатолически духовник, соасонски епископ (1176 – 1207), папски легат в армията на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204), солунски архиепископ (1206 – 1207).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е във Франция в аристократично семейство в Керзи, от което произлизат много висши духовници като соасонският епископ Жак дьо Базош (1219 – 1242). Нивелон е обявен за соасонски епископ на 9 август 1176 година.[2] В следващата 1177 година Нивелон дьо Керзи започва строежа на Соасонската катедрала. В 1179 година участва в Третия латерански събор. След това ръководи преговорите между Филип II Огюст и Филип Швабски с цел евентуален съюз срещу Ричард I и Ото IV.
От 1202 година Нивелон дьо Керзи взима участие в Четвъртия кръстоносен поход. Заедно с епископа на Халберщад Конрад фон Кросиг, Нивелон е най-висшият духовник в кампанията. След превземането на Зара заминава за Рим. След завладяването на Константинопол той е сред избралите на 16 май 1204 в „Света София“ Балдуин I за първи император на Латинската империя. По това време Нивелон придобива в Константинопол някои реликви, които пренася във Франция – две парчета от Светия кръст, трън от трънения венец, парче плат, за което се предполага, че е използвано от Христос на Тайната вечеря и други. След поражението от българите при битката при Одрин в 1205 година Нивелон дьо Керзи се завръща във Франция. Там се занимава с набирането на нови кръстоносци.
По-късно в същата 1205 година папа Инокентий III изпраща Нивелон в Солун.[3] Там Нивелон става първи латински архиепископ на римокатолическата Солунска архиепархия, утвърден с писмо от папата на 10 декември 1206 година.[4] В същото време с папско разрешение[5] запазва соасонската си катедра.[6]
Оглавява соасонската[2] и солунската епархия до смъртта си на 14 септември 1207 година,[6] като не е сигурно, че изобщо реално заема солунската.[5] Умира в Бари от тежка болест по пътя на второто си пътуване за Леванта и е погребан в катедралната църква на града „Свети Николай“.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ cherizy // Посетен на 13 октомври 2020 г.
- ↑ а б Dictionnaire historique de la France. Paris, Librairie Hachette et C, 1873. с. 1669.
- ↑ Carlier, Claude. Histoire Du Duché De Valois: Ornée De Cartes Et De Gravures, vol. 2. Paris, 1764. с. 50.
- ↑ Revue des études byzantines, Volumes 16. Paris, Institut français d'études byzantines, 1958. с. 207.
- ↑ а б Angold, Michael. Thomas Morosini, First Latin Patriarch of Constantinople (1205–1211): A Re-appraisal // Crusading and Trading Between West and East: Studies in Honour of David Jacoby. Routledge, 2019. p. 17–34. (на английски)
- ↑ а б в Fisquet, M. H. La France pontificale (Gallia Christiana): Histoire chronologique et biographique des Archevêques & Évêques de tous les Diocèses de France. Paris, E. Repos Libraire - éditeur, Imprimé par Charles Noblet. с. 59.
| Юг де Шанфльори | → | соасонски епископ (9 август 1176 – 14 септември 1207) |
→ | Емар де Провен |
| пръв | → | солунски архиепископ (10 декември 1206 – 14 септември 1207) |
→ | Пиетро ди Лучедио |
