Направо към съдържанието

Не казвай на мама

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не казвай на мама
АвторНиколай Йорданов
ИлюстраторБорис Праматаров
Първо издание2020 г.
 България
ИздателствоЕн Уай Криейтив енд Пъблишинг
Оригинален езикбългарски език
Жанргей, магически реализъм, приключенска
Страници400
Следваща"Не казвай на никого"
ПреводачВладимир Полеганов
ISBNISBN 9786197568004

„Не казвай на мама“ е български роман на писателя и сценарист Николай Йорданов. Това е неговият дебютен роман, публикуван на 12 март 2020 година.[1] Сюжетът се развива в продължение на над 40 години в повече от 10 държави на четири континента[2] и проследява историите на десет хомосексуални момичета и момчета от България, Иран, Ирак, Испания, Уганда, САЩ, Судан и Южна Корея.[3] Романът е издаден и на английски език под заглавие Don't Tell Mama. Преводът е на писателя фантаст Владимир Полеганов. За книгата са създадени три различни корици от художника Борис Праматаров, а за представянето ѝ – илюстрации на Текла Алексиева. През октомври същата година „Не казвай на мама“ е адаптирана като аудио драматизация,[4] а през декември получава номинация за Хеликон (литературна награда).[5]

Създаване

[редактиране | редактиране на кода]

Романът е писан в продължение на 7 години.[6] В шоуто на Николаос Цитиридис авторът споделя, че ръкописът му е бил откраднат през 2013 година и започва работата по текста отначало. За да проучи иранския сюжет подписва официално писмо пред Посолството на Ислямска република Иран, че няма да описва нищо, видяно в страната, в статия или книга.[7] За някои от историите са използвани прототипи.[8]

Представяне

[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на романа е насрочена за 14 март 2020 година[9] с танцов спектакъл на хореографа Коста Каракашян, но е отменена заради обявеното ден по-рано извънредно положение във връзка с настъпилата Пандемия от коронавирус (2019 – 2020).[10] Представянето се състои чрез онлайн събитие на живо два месеца по-късно, на 08.05.2020 г., в партньорство с Фондация Сингъл Степ.[11] Водещ е Георги Тошев (журналист). Премиерата е гледана от близо 7000 зрители в рамките на първите 24 часа след качването ѝ във Фейсбук.[12]

Танцов филм

[редактиране | редактиране на кода]

„Не казвай на мама“ е пресъздаден като късометражен танцов филм на режисьора Теодора-Косара Попова. По-късно през годината нейният документален „Танда“ носи номинация на НАТФИЗ и България за „Студентски Оскар“ за първи път от 1983 година насам.[13] Във филмовата адаптация участват танцьори от различни стилове, а персонажите са озвучени от част от актьорския състав на аудио-драматизацията на романа. Хореографията е на Коста Каракашян и Радостина Точева. „Не казвай на мама“ е селектиран в конкурсната програма за късометражно кино на фестивала Синелибри.[14]

Актрисата Боряна Братоева е в ролята на Нае-ил в аудио книгата "Не казвай на мама"

Аудио книга

[редактиране | редактиране на кода]

Tв водещата Наталия Симеонова, която изпълнява ролята на Тамика, обявява участието си в проекта в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ през февруари.[15] Освен нея в аудио адаптацията на книгата участват актьорите Бойко Кръстанов, Боряна Братоева, Севар Иванов, Явор Караиванов, Вилиян Гешев и Теодор Ненов, певците Прея и Тино (Гласът на България), и писателката Ваня Щерева.[16] Записите са направени в Андарта Студио през 2020 г.

Персонаж Държава Озвучава
Озвучаващи артисти
Александър България Явор Караиванов
Фуад Ирак Тино
Хаким Ирак Севар Иванов
Иман Иран Ваня Щерева
Матиас Испания Вилиян Гешев
Тамика САЩ Наталия Симеонова
Отвъд / Касим Судан Теодор Ненов
Лука Уганда Бойко Кръстанов
Миембре Уганда Прея
Нае-Ил Южна Корея Боряна Братоева

Критически отзиви

[редактиране | редактиране на кода]

Българско издание

[редактиране | редактиране на кода]

Деми Милчева от „Егоист“ описва романа като „...многоизмерен, съчувстващ и пъстър... пленителен с начина, по който лириката му показва как стигмата за смисленото извън нас и обуславящото безсмислие на вътрешния ни свят е толкова обща, че се самоунищожава.“[17]

Блогърът Мимо Гарсия препоръчва текста като „блестящ“, „училище-чистилище“ и „огледало на собствените комплекси и на неизказаните лични тайнства…“[18]

В рецензия за Huge.bg, Христо Серафимов пише: „Не казвай на мама“ не се съобразява със стилистиката на класически литературни канони. Той е пълнокръвно постмодерно творение, което разчупва традиционните очаквания към средностатистическия гей роман."[19]

Августина Тодорова-Пенева рецензира „Не казвай на мама“ в своя блог „С книга в полунощ“, определяйки я като „пряма и притеснителна книга“, отличавайки корицата, нивото на диалога и наситеността на сюжета.[20]

Според Николета Габровска от Single Step книгата „...не признава табута, не просто защото на моменти е болезнено откровена за четене. Тя е смела писателски. Тази книга има рядката способност да те накара да почувстваш с кожата си любовта, смъртта и изживяването между двете.“[21]

Англоезично издание

[редактиране | редактиране на кода]

Френският литературен блог Ted and her Books оценява „Не казвай на мама“ с 5 от 5 звезди, обръщайки внимание на достоверността на персонажите, и описва книгата като „образователна, но и шокираща“[22]

Патриша Лим от Book Geek Musings Blog поставя оценка 4/5 с акцент върху полисюжетността на книгата, но критикува характерността на някои от персонажите.[23]

Инстаграм блогът aReadHer дава оценка 4/5, пишейки "Въпреки че не съм фен на многото истории, пакетирани в една книга, в случая [това] наистина работи".[24]

Индонезийският критик Фара Факхира оценява романа с 3 от 5 звезди, критикувайки сходно звучащите монолози на някои от персонажите, но с адмирации към „уникалната структура“ на наратива.[25]

Емили Томпсън от Reedsy също споделя „затруднения да проследя всички всеки от персонажите и техните сложни животи“. Тя определя книгата като „прекрасно написана и поетична“, сравнявайки я със „Страстта на новата Ева“ на Анджела Картър заради „предизвикателството към половите и сексуалните стереотипи“. Според нея романът поставя въпроса какво всъщност е реалността.[26]

Писателката и критик K. C. Finn дава оценка 5/5 с думите „Наслаждавах се на тази книга от начало до край, не на последно място заради финеса, с който са представени напълно изградените персонажи, чиято достоверност се усеща от първата среща на читателя с тях.“ Тя отличава историята на севернокорейката Нае-ил, описвайки я като „емоционално пътешествие“.[27]

В рецензия за Reader's Favorite Maria Victoria Beltran оценява романа с 5 от 5 звезди с думите „Не казвай на мама“ завършва по най-необичайният начин с неназовано присъствие, като че от друг свят, обединявайки всички истории [в книгата] за любов, насилие и тайни в единен литературен шедьовър".[28]

Продължение

[редактиране | редактиране на кода]

В специално интервю в края на юни 2022, авторът Николай Йорданов споделя, че готви продължение, което носи заглавието "Не казвай на никого" и се очаква да излезе през 2024г. [29]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Национален регистър на издаваните книги в България // Архивиран от оригинала на 2020-08-08.
  2. ↑ „Не казвай на мама“, нов български роман, простиращ се отвъд границите на жанровете // 03.05.2020. Архивиран от оригинала на 2020-09-28.
  3. ↑ Goodreads – „Не казвай на мама“
  4. ↑ "Не казвай на мама" – вече и като аудио драматизация // 05/11/2020.
  5. ↑ Годишните номинации за Награда „Хеликон“ през 2020-а – триумф на носталгията // 10/12/2020.
  6. ↑ Христо Серафимов. Интервю с Николай Йорданов за гей романа „Не казвай на мама“ // 09.03.2020. Архивиран от оригинала на 2020-03-26.
  7. ↑ „Шоуто на Николаос Цитиридис“ // 07.07.2020.
  8. ↑ Авторът на „Не казвай на мама“ в интервю за dnews.bg // 06.05.2020.[неработеща препратка]
  9. ↑ Роман Михайлов. „Не казвай на мама“ – поглед към различната сексуална ориентация // 25.03.2020.
  10. ↑ Парламент на Република България // 13.03.2020.
  11. ↑ YouTube канал на Single Step // 13.05.2020.
  12. ↑ Представихме „Не казвай на мама“ онлайн // 13.05.2020.
  13. ↑ След 30 г. НАТФИЗ отново е на финала на студентските „Оскари“ // 14.02.2020.
  14. ↑ Синелибри с церемония по откриване в зала 1 на НДК. Филмът „Кръстницата“ с Изабел Юпер дава старт на шестото издание // 18.09.2020. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  15. ↑ Наталия Симеонова озвучава Тамика
  16. ↑ "Не казвай на мама" – вече и като аудио драматизация
  17. ↑ Деми Милчева. Не казвай на мама
  18. ↑ Мимо Гарсия. Препоръчвам Ви „Не казвай на мама“ // 10.05.2020. Архивиран от оригинала на 2020-06-19.
  19. ↑ Христо Серафимов. КУЛТУРА HUGE Review: Споделената болка в „Не казвай на мама“ на Николай Йорданов // 03.04.2020. Архивиран от оригинала на 2020-04-20.
  20. ↑ Августина Тодорова-Пенева. С книга в полунощ // 11.07.2020.
  21. ↑ Николета Габровска. Смелата и болезнено откровена „Не казвай на мама“ // 28.04.2020.
  22. ↑ Ted and her Books: Don't Tell Mama by Nikolay Yordanov // 01.04.2020.
  23. ↑ Patricia Lim on Goodreads // 04.08.2020.
  24. ↑ areadher on Instagram: Don't Tell Mama // 01.05.2020.
  25. ↑ Goodreads: Farah Fakhira // 13.05.2020.
  26. ↑ Emily Thompson. "Dont Tell Mama: Must read // 12.03.2020.
  27. ↑ K.C.Finn. Book review of „Don't Tell Mama“ // 27.03.2020.
  28. ↑ "A masterpiece tale of love, violence, and secrets" // 13.04.2020.
  29. ↑ Анна Палазова. "Писателят Николай Йорданов: Чувствам се безсилен пред простотията - Lifebites.bg" // 28.06.2022.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Не_казвай_на_мама&oldid=12448304“.