Късмет
Късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турското kismet, „предопределение“) означава както предопределението на човека, неговата съдба („Такъв му бил късметът“), така и особеното, необяснимо щастие и сполука, които облагодетелстват някои хора без оглед на това дали са го заслужили.[1] „Има късмет“ се казва за някого, който успява да свърши или получи нещо добро и желано или да се спаси от нещо неприятно и опасно независимо от обстоятелствата. Думата късмет често се ползва за успех с хазартен уклон, внезапна печалба/изгода. Късмет се нарича и пара̀та или дряновото клонче, поставени в баница срещу Нова година, Коледа или Заговезни, за да се падне някому, и наречено с пожелание за добра сполука.
Съществува и понятието „лош късмет“ – когато лошо събитие се случи ненадейно или обобщаващото „карък/каръщина“, суеверие за всякакъв вид негативни събития в житейски аспект. Приемането на външни събития като лична заплаха е характерно за страдащите от неврози.
Думата „късмет“ е навлязла в българския език от турския по време на османското владичество. Това понятие е чуждо на християнското учение, което призовава човека към сътрудничество с Божията благодат.
Обратното на късмет се нарича лош късмет или нещастие.