Направо към съдържанието

Нешко Милованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нешко Милолванович
Като старши треньор на ФК Сливнишки герой, септември 2022 г.
Лична информация
Роден4 декември 1974 г. (50 г.)
Второ гражданство България
Постнападател
Юношески отбори
1982 – 1991 Борац Чачак
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1995 – 1997
1996 – 1997
1997 – 1998
1999
1999
1999
2000 – 2001
2001
2002
2003 – 2004
2004 – 2005
2005
2006
2006 – 2007
2007
2008
2008
Борац Чачак
Балтимор Спирит (футзал)
Раднички Крагуевац
ФК Милиционар
Обилич
Беласица (Петрич)
Левски (София)
Шанхай Шенхуа*
Санфресе Хирошима
Локомотив (Пловдив)
Раднички Крагуевац
Олимпиакос Волос
Пансерайкос
Борац Чачак
Силема Уондърърс
Раднички Ниш
Свобода Чачак
36
21
33
7
2
10
17
13
8
19
28
11
9
28
9
12
(5)
(14)
(9)
(1)
(1)
(5)
(1)
(1)
(0)
(4)
(18)
(0)
(1)
(4)
(1)
(1)
Треньор
2010 – 2011
2011 – 2013
2013
2014 – 2015
2016
2017
2018
2019
2022 – 2023
ФК Полет (Любич)
ФК Младост (Лучани)
ФК Слога (Кральево)
ФК Радник (Сурдулица)
Раднички (Крагуевац)
ФК Нови Пазар
ОФК Вршац
ФК Нови Пазар
Сливнишки герой
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Нешко Милованович (на сръбска кирилица: Нешко Миловановић) е бивш сръбски футболист, понастоящем футболен треньор. През сезон 2022/23 е старши треньор на ФК Сливнишки герой (Сливница).[1]

Шампион на България на три пъти (2 пъти с ПФК Левски (София) и веднъж с ПФК Локомотив (Пловдив), носител на Купата на България през 2000 година.

Роден е в град Чачак, бивша Югославия ( понастоящем в Сърбия), като освен сръбско гражданство от 2000 година има и българско, придобито по време на престоя му като футболист в България.

Израства в школата на ФК Борац Чачак, като дебютира за първия тим на отбора през 1995 година. През 1996 година заминава за САЩ, където до 1997 година играе за Балтимор Бласт (в зала). Завръща се в Сърбия, като заиграва за тима на ФК Раднички 1923, където за две години се превръща в един от най-постоянните играчи на клуба, привличайки поглед върху себе си от грандовете в сръбският футбол.

Скоро преминава в тима на ФК Обилич (Белград). През 1999 година е трансфериран в българският елитен тогава тим на ФК Беласица (Петрич). Прави запомнящ се мач през ноември 1999 година с тима на Беласица срещу ПФК ЦСКА (София), като отбелязва и двете попадения за домакините от Петрич, при победата с 2 – 0.[2]

През 2000 година преминава в гранда ПФК Левски (София). С клуба печели две титли на България, както и Купата на България през 2000 година.[3]

Поради контузии, Милованович пропуска голяма част от престоя си при „сините“, след което от 2002 до 2003 година е преотстъпен последователно на китайският ФК Шанхай Шънхуа и на японският тим на Санфрече Хирошима.[4]

Завръща се в България през 2003 година и се присъединява към тима на ПФК Локомотив (Пловдив). Става шампион на България с пловдивският гранд, през Сезон 2003/2004 година.[5]