Направо към съдържанието

Нели Блай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нели Блай
Nellie Bly
американска журналистка и писателка
Родена
Елизабет Джейн Кохран
Бърел Тауншип, Пенсилвания, САЩ
Починала
27 януари 1922 г. (57 г.)
Погребанагробище „Удлоун“ в Бронкс, Ню Йорк
Националност САЩ
Работилажурналистка, писателка, индустриалистка, изобретателка, благотворителна работничка
Литература
ПсевдонимNellie Bly[1]
Семейство
БащаМайкъл Кохран
МайкаМери Джейн Кенеди
Братя/сестри4 и 10 природени
СъпругРобърт Сийман (1895 – 1904)
Децаняма
Подпис
Нели Блай в Общомедия

Нели Блай (на английски: Nellie Bly, 5 май 1864, Бърел Тауншип, Пенсилвания[2] – 27 януари 1922, Ню Йорк) е псевдоним на Елизабет Джейн Кохран (Elizabeth Jane Cochran), по мъж Елизабет Кохран Сийман (Elizabeth Cochrane Seaman) – американска журналистка,[3] писателка, бизнес магнат, изобретателка и благотворителна деятелка. Тя е пионер в полето си и създава нов вид разследваща журналистика – журналистика под прикритие.[4] Освен това тя става световно известна със световния си рекорд за околосветско пътешествие за 72 дни от 14 ноември 1889 до 25 януари 1890 г., подражавайки на измисления герой на Жул Верн Филиас Фог, и с преструването си на умствено болна, за да разследва психиатрично заведение отвътре.[5][6]

Едва 16-годишна, Елизабет написва опровержение към редактора на вестник „Питсбърг Диспач“, който има женомразка колонка, озаглавена „За какво са добри момичетата“. Нейните доводи впечатляват редактора и той ѝ предлага работа във вестника. По това време е характерно за жените – авторки във вестници да се представят с псевдоними и Елизабет започва да пише под името Нели Блай, заето от едноименната песен на Стивън Фостър.

Биография и кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Начални години

[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Джейн Кохран е родена в село Кохранс Милс, днес част от Бърел Тауншип в окръг Армстронг, Пенсилвания, на 5 май 1864 г.[7][8][9][10] Тя е 13-то от 15-те деца на Майкъл Кохран (ок. 1810 – 1870)[11]. Баща ѝ започва като работник и мелничар, преди да купи местната мелница и по-голямата част от земята около семейната му ферма. По-късно става търговец, пощенски началник и съдебен сътрудник в Конхранс Милс (кръстен на негово име). Жени се два пъти. Има 10 деца от първата си съпруга Катрин Мърфи и още пет деца, включително Елизабет, от втората си съпруга Мери Джейн Кенеди.[7] Преждевременната му смърт, когато Елизабет е само на шест години,[12] прави финансовото състояние на семейството несигурно. Ситуацията не се подобрява когато майка ѝ се омъжва повторно за мъж – алкохолик и насилник. Самата Елизабет, още тийнейджърка, свидетелства срещу него по време на бракоразводното дело, заведено от майка й.[13]

Като младо момиче Елизабет често е наричана „Пинк“ („Розовка“), защото майка ѝ я облича само в розово. Когато става тийнейджърка, тя иска да се представи като по-изискана и зарязва прякора си, и сменя фамилията си на „Кохран“.[14]

През 1879 г. се записва в Индиана Нормал Скул (сега Университет „Индиана“ на Пенсилвания) за един семестър, за да учи за учителка, но е принудена да напусне поради липсата на средства.[15] През 1880 г. майка ѝ премества семейството в Алъгейни Сити, който по-късно е анексиран от Питсбърг.[16] Елизабет търси безуспешно работа.[13]

Работа за вестник ,, Питсбърг Диспач“

[редактиране | редактиране на кода]
Нели Блай ок. 1890 г.

През 1885 г. в колонка във вестник „Питсбърг Диспач“, озаглавена „За какво са добри момичетата“, се посочва, че момичетата са предназначени основно за раждане на деца и домакинска работа. Това кара Елизабет да напише отговор под псевдонима „Самотното момиче сираче“ (Lonely Orphan Girl).[16][17] Редакторът Джордж Мадън е впечатлен от нейната страст[13] и пуска обява с молба към авторката да се идентифицира. Когато Кохран се представя на редактора, той ѝ предлага възможността да напише материал за вестника, отново под псевдонима „Самотно момиче сираче“. Първата ѝ статия за вестника, озаглавена „The Girl Puzzle“ („Момичешката загадка“), твърди, че не всички жени биха се омъжили и че това, което е необходимо, са по-добри работни места за жените.[18] Втората ѝ статия "Mad Marriages" („Луди бракове“) е за това как разводът засяга жените. В него Блай се застъпва за реформа на законите за развода.[19] Статията е публикувана под псевдонима „Нели Блай“, а не „Самотно момиче сираче“, тъй като по онова време е обичайно журналистките да използват псевдоними, за да прикрият пола си, така че читателите да не ги дискредитират. Редакторът избира „Нели Блай“ по афро-американската главна героиня на популярната песен „Нели Блай“ на Стивън Фостър.[20] Кохран първоначално възнамерява нейният псевдоним да бъде Nelly Bly, но редакторът ѝ написва Nellie по погрешка и грешката остава.[21] Мадън отново е впечатлен и ѝ предлага работа на пълен работен ден.[16]

21-годишната Блай в Мексико

Като журналистка Блай съсредоточава ранната си работа за вестника върху живота на работещите жени, като написва поредица от разследващи статии за работничките във фабрики. Тя скоро се запалва по разследващата журналистика. През 1884 г. е един от малкото журналисти, които интервюират Белва Ан Локууд –̟ първата жена кандидат-президент на САЩ. Въпреки това вестникът скоро получава оплаквания от собствениците на фабрики относно нейното писане и тя е пренасочена към женските страници, за да отразява модата, обществото и градинарството – обичайната роля за журналистка, от което обаче тя е недоволна. 21-годишната Блай е решена „да направи нещо, което никое момиче не е правило преди“.[22]

През 1886 г., уморена от натиска на индустриалците, които не искат тя да се занимава с профсъюзни и трудови въпроси, тя се мести в Мексико като чуждестранна кореспондентка. Прекарва почти половин година в репортажи за живота и обичаите на мексиканския народ. Нейните материали по-късно са публикувани под формата на книга като „Шест месеца в Мексико“ (Six Months in Mexico).[19] В един репортаж тя протестира срещу лишаването от свобода на местен журналист за критика на мексиканското правителство, тогава диктатура при Порфирио Диас.[23] Когато мексиканските власти научават за това, я заплашва с арест, което я кара да избяга от страната. Безопасно у дома, тя обвинява Диас, че е тираничен цар, който потиска мексиканския народ и контролира пресата.[16]

Работа за Пулицър

[редактиране | редактиране на кода]
Photograph of an old building.
Нюйоркската болница за психично здраве на остров Блекуел, ок. 1893 г.
An illustration of Nellie Bly sitting in a chair while a psychiatrist examines her
Илюстрация на Блай, преглеждана от психиатър, от „Десет дни в лудницата“

Натоварена да прави отново репортажи за театър и изкуство, Блай напуска в. „Питсбърг Диспач“ през 1887 г. и се мести в Ню Йорк. Получава отказ след отказ, тъй като редакторите на новинарски вестници нямат намерение да наемат жена.[24] Без пукната пара след четири месеца, тя си проправя път в офисите на вестника на Джоузеф Пулицър „Ню Йорк Уърлд“. Пулицър ѝ дава задача под прикритие, заради която Блай се съгласява да се преструва на луда, за да разследва съобщенията за бруталност и небрежност в Женската лудница на о-в Блекуел – днешният о-в Рузвелт,[25] разположен североизточно от Манхатън. За нея не е лесно да влезе тамː първо тя решава да се настани в пансиона „Временни домове за жени“. Остава будна цяла нощ, за да си придаде ококорения вид на обезпокоена жена, и започва да отправя обвинения, че другите пансионери са луди. Отказва да си легне и в крайна сметка изплашва толкова много останалите гости, че полицията е извикана да я отведе до близката сграда на съда. Веднъж прегледана от полицай, съдия и лекар, Блай е отведена в болницата Белвю за няколко дни, а след оценка е изпратена с лодка до остров Блекуел.[26]

Литературната забележителност „Обединени за библиотеките“ на о-в Рузвелт споменава връзката на Блай с острова.

Блай става пряка свидетелка на ужасните условия на лечение на пациентите. След 10 дни тя е изписана благодарение на намесата на нейния вестник, а нейното разследване публично описва заведението като по-скоро място за задържане, отколкото за лечение. Тя го нарича „хуманен капан за мишки... Лесно е да влезете, но веднъж там е невъзможно да излезете“. Храната е лоша, а студените бани, лошата хигиена и малтретирането са правило. Освен това заедно с пациентите, действително страдащи от психиатрични патологии, са интернирани и бедни емигрантки и здрави жени, отхвърлени от семействата си. Когато разследването, общоизвестно с името на книгата, която се основава на него – „Десет дена в лудницата“ (Ten Days in a Mad-House),[26] е публикувано във вестника, то предизвиква голям отзвук, дотолкова че са взети мерки и субсидии са увеличени, за да се подобрят условията на пациентите.[27] Тази особена форма на журналистика под прикритие, насочена към влизане в иначе недостъпни среди, започва да се разпространява и благодарение на Блай, която по този начин се превръща в еталонен модел за много заинтересовани от журналистическата кариера. Блай оказва значително влияние върху американската култура и хвърля светлина върху преживяванията на маргинализираните жени отвъд границите на лудницата, когато поставя началото на ерата на разследващите журналистки (т. нар. stunt girls – „каскадьорки“).[24]

Блай ок. 1890 г.

През 1893 г. Блай използва статута на знаменитост, получен след книгата ѝ за лудницата, за да насрочи ексклузивно интервю с предполагаемата луда серийна убийца Лизи Холидей.[28]

Биографът ѝ Брук Крьогер твърди:

„ Нейната поредица от две части през октомври 1887 г. бе сензация, като на практика постави началото на десетилетието на „каскадьорските“ или „детективски“ репортажи, явен предшественик на разследващата журналистика и едно от нововъведенията на Джоузеф Пулицър, което помогна за създаването на „Новата журналистика“ от 80-те и 90-те години на 20 век под негово име. Наемането на „момичета-каскадьорки“ често е било отхвърляно като трик за увеличаване на тиража на сензационната преса. Въпреки това жанрът предостави на жените и първата им колективна възможност да демонстрират, че като класа притежават уменията, необходими за най-високо ниво на генерален репортаж. Момичетата каскадьори, с Блай като техен прототип, са първите жени, навлезли в мейнстрийма на журналистиката през ХХ век. “

Kroeger, Brooke (February 2000). "Bly, Nellie". American National Biography

Впоследствие Блай се занимава, наред с други неща, с експлоатацията на работниците, нежеланите деца, условията на труд на камериерките и живота, воден в благотворителна институция.

Около света за 72 дни

[редактиране | редактиране на кода]
Рекламна снимка, направена от в. „Ню Йорк Уърлд“ за популяризиране на околосветското пътешествие на Блай

През 1888 г. Блай има идеята да реализира това, което френският писател Жул Верн си е представял в една от най-известните си книги „Около света за 80 дни“. Тя убеждава Пулицър, не без затруднения, да ѝ помогне да направи пътуването за по-малко от 80 дни. Година по-късно, в 9:40 ч. сутринта на 14 ноември 1889 г. и с двудневно предизвестие[29] тя се качва на борда на парахода Аугуста Виктория[30] в Хоубоукън, Ню Джърси, и започва своето пътуване от 40 070 км.[31] За да поддържа интереса към историята вестник „Ню Йорк Уърлд“ организира конкурс, в който читателите са помолени да отгатнат времето на пристигане на Блай с точност до секундата, като Голямата награда се състои първо в пътуване до Европа и по-късно в харчене на пари за пътуването.[32][33]

Гравюра на дърво на прием на Нели Блай в Джърси Сити, отпечатана в „Илюстрейтид Нюз“ на Франк Лесли на 8 февруари 1890 г.

По време на околосветското си пътуване Блай отива в Европа, Япония, Китай, Хонконг и Цейлон. Докато е във Франция, тя спира в Амиен, където живее Жул Верн. Срещата с известния писател е уредена от Робер Шерар, парижки кореспондент на в. „Ню Йорк Уърлд“. Блай пристига в Амиен на 22 ноември в 16:00 ч. и е посрещната от Верн, придружен от съпругата му Онорин и от самия Шерар, който изпълнява ролята на преводач. Верн намира Блай за „млада, хубава и слаба като клечка“. Той я приема в кабинета си, където тя го интервюира (интервюто е публикувано по-късно, докато Блай е в Азия), след което заминава за Кале, където в последния момент взима влака за Италия с дестинация Бриндизи.[34]

На 25 януари 1890 г. в 15:51 ч. Блай пристига в Ню Йорк, завършила околосветската обиколка за 72 дни, 6 часа, 11 минути и 14 секунди, пътувайки с кораб, влак и на гърба на магаре[13]. Тогава това е абсолютен рекорд за времето, надминат няколко месеца по-късно от Джордж Франсис Трейн.[35] Нейният дневник „Около света за 72 дни“[36] (Around the World in Seventy-two Days) има голям успех сред обществеността: тя става известна по целия свят. Блай е и първата жена, обиколила света сама,[37] и става модел за еманципация на жените.

Авторка на романи

[редактиране | редактиране на кода]

След фанфарите от околосветското си пътуване Блай напуска репортерството и започва доходоносна работа, като пише поредица романи за седмичника „Ню Йорк Фемили Стори Пейпър“ на издателя Норман Мънро. Първите глави от „Ева авантюристката“, основаващи се на реалния процес на Ева Хамилтън, излизат преди Блай да се върне в Ню Йорк. Между 1889 и 1895 г. тя пише единадесет романа. Тъй като оцеляват малко екземпляри от вестника, тези романи се смятат за изгубени до 2021 г., когато авторът Дейвид Бликст обявява откриването им в британския седмичник на Мънро „Ландън Стори Пейпър“.[38] През 1893 г., въпреки че все още пише романи, Блай се връща към репортажите за вестника на Пулицър.

По-нататъшни години

[редактиране | редактиране на кода]
Патент за подобрена кутия за мляко
Блай ок. 1920 г.

През 1895 г. 31-годишната Блай се омъжва за 73-годишния бизнесмен милионер Робърт Сийман.[39][40] Поради влошеното здраве на съпруга си тя напуска журналистиката и го наследява начело на компанията Iron Clad Manufacturing Co., която произвежда стоманени контейнери като кутии за мляко и бойлери. Сийман умира през 1904 г. Същата година компанията започва производството на стоманен варел, който е моделът на 55-галоновия варел за петрол, който все още се използва широко в Съединените щати. Има твърдения, че Блай е изобретила варела,[41] но изобретателят е регистриран като Хенри Верхан (Щатски патенти 808,327 и 808,413).[42] Самата Блай също е изобретателка, като получава Щатски патент 697 553 за нова кутия за мляко и Щатски патент 703 711 за контейнер за боклук, и двата под нейното омъжено име „Елизабет Кохран Сийман“. За известно време тя е една от водещите жени индустриалци в Съединените щати. Но нейната небрежност и злоупотребата на управител на фабриката довеждат до фалита на компанията през 1914 г.[43]

Блай разговаря с офицер в Полша

Обратно към журналистиката, Блай отразява шествието за избирателно право на жените от 1913 г. за в. „Ню Йорк Ивнинг Джърнъл“. Заглавието на статията ѝ е „Суфражетките са над мъжете“ ("Suffragists Are Men's Superiors") и в текста си тя точно прогнозира, че жените в Съединените щати ще получат право на глас през 1920 г.[44]

Блай пише репортажи за Източния фронт на Европа по време на Първата световна война.[45] Тя е първата жена и един от първите чужденци, посетили зоната на военни действия между Сърбия и Австрия. Тя изпраща репортажи до в. „Ню Йорк Ивнинг Джърнъл“ от руския и сръбския фронт[46]. Така Блай добавя сред рекордите си и този на първата жена военен кореспондент. Тя е арестувана, когато е объркана с британска шпионка.[47]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Нели Блай

На 27 януари 1922 г. 57-годишната Блай умира от пневмония[40] в болницата „Сейнт Марк“ в Ню Йорк. Погребана е в скромен гроб в едно от най-голеите нюйоркски гробища – Удлоун в Бронкс.[48] Няколко седмици преди смъртта си тя казва: „Никога не съм написала дума, която да не идва от сърцето ми. И никога няма да направя противното."

Памет

[редактиране | редактиране на кода]
very large sculpture of Nellie Bly's head
Нели Блай, изобразена като част от Паметника на момическата загадка в чест на Нели Блай от Аманда Матюс, разположен в Лайтхаус Парк на остров Рузвелт в Ню Йорк.

През 1998 г. Блай е въведена в Националната зала на женската слава на САЩ.[49]

През 2002 г. тя е един от четиримата журналисти, удостоени с пощенска марка на САЩ в поредицата „Жените в журналистиката“.[50]

През 2019 г. Оперативната корпорация на остров Рузвелт кани художници да създадат арт инсталацията „Мемориал на Нели Блай“ на о-в Рузвелт.[51] Печелившото предложение, The Girl Puzzle („Момичешката загадка“) от Аманда Матюс, е обявено на 16 октомври 2019 г.[52] То е отворено за обществеността през декември 2021 г.[53]

Нюйоркският пресклуб връчва годишна журналистическа награда Nellie Bly Cub Reporter, за да признае най-добрите журналистически усилия на лице с три години или по-малко професионален опит.[54]

Блай е тема на мюзикъла на Бродуей от 1946 г. „Нели Блай“ от Джони Бърк и Джими Ван Хойзен. Спектакълът има 16 представления.[55]

През 90-те години американската драматуржка Лин Шрихте пише и прави турне с Did You Lie, Nellie Bly? („Излъга ли, Нели Блай?“) – моноспектакъл за Блай.[56]

Премиерата на опера, основана на „Десет дена в лудницата“, се състои във Филаделфия, Пенсилвания, през септември 2023 г. Музиката е на Рене Орт, а либретото е на Хана Москович.[57]

Блай е представена в игралните филми „Приключенията на Нели Блай“ (The Adventures of Nellie Bly) (1981),[58] „10 дни в лудница“ (10 Days in a Madhouse) (2015)[59] и „Бягство от лудницата: Историята на Нели Блай“ (Escaping the Madhouse: The Nellie Bly Story) (2019)[60]. През 2019 г. Центърът за разследващи репортажи пуска Nellie Bly Makes the News – кратък анимационен биографичен филм.[61] Измислена версия на Блай като мишка на име Нели Бри се появява като централен герой в анимационния детски филм „Американска приказка: Мистерията с Нощното чудовище“ (An American Tail: The Mystery of the Night Monster).[62]

Ан Хелм играе Нели Блай в телевизионния епизод „Убийството на Джони Лаш“ от 21 ноември 1960 г. на американския телевизионен уестърн сериал „Приказки за Уелс Фарго“ (Tales of Wells Fargo). Джулия Дъфи играе Блай в епизод от 10 юли 1983 г. „Джак се завърна“ на американския научно-фантастичен сериал Voyagers!. Героинята Лана Уинтърс (в ролятаː Сара Полсън) в „Зловеща семейна историяː Лудница“ е вдъхновен от опита на Блай в лудницата.[63]

Блай се появява в еп. 5 от сезон 2 на американския политически тв сериал „Западното крило“ (The West Wing), в който първата дама Аби Бартлет посвещава мемориал в Пенсилвания в чест на Нели Блай и убеждава президента да спомене нея и други женски исторически фигури по време на седмичното си радиообръщение.[64]

Блай в края на 80-те г.

Блай е обект на два епизода от сериала на Комеди Сентрал „Пияна история“ (Drunk History). Епизодът от втория сезон „Ню Йорк Сити“ представя нейните подвизи под прикритие в лудницата на остров Блекуел,[65] докато епизодът от третия сезон „Журналистика“ преразказва историята на нейното околосветско пътешествие срещу Елизабет Бисланд. [66]

На 5 май 2015 г. търсачката Гугъл създава интерактивен „Google Doodle“ за Блай; за „Google Doodle“ Карън О написва, композира и записва оригинална песен за Блай, а Кейти Бай създава анимационен комплект по музиката на Карън О.[67]

Историята на Блай е адаптирана в аудиодрама за „Доктор Кой“ от Big Finish Productions, издадена на 8 септември 2021 г. – „Опасностите на Нели Блай“ ̈(The Perils of Nellie Bly) е втората история в поредица от три истории и е написана от Сара Уорд.[68] Ролята на Нели е изиграна от актрисата Сидни Федър.

Блай е представена като главна героиня в романите на Дейвид Бликст ("What Girls Are Good For - A Novel Of Nellie Bly"),[69] Маршал Голдбърг ("The New Colossus"),[70] Дан Йоргенсен ("And the Wind Whispered"),[71] Карол Макклиъри ("No Job for a Lady"),[72] Мая Родейл ("The Mad Girls of New York: A Nellie Bly Novel"),[73] Кристин Конвърс ("Bedlam Stories")[74] и Луиза Трегер ("Madwoman").[75] Бликст също се появява на 10 март 2021 г. в епизод на подкаста Broads You Should Know като експерт по Нели Блай.[76]

Измислен разказ за околосветското пътешествие на Блай е използван в комикса от 2010 г. „Джули Уокър е фантомът“ (Julie Walker Is The Phantom), публикуван от изд. „Мунстоун Букс“ (история: Елизабет Маси, рисунки: Пол Дейли).[77]

Блай е една от 100-те жени, включени в първата версия на книгата „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ (на бълг. издадена от изд. „Хермес“ през 2017 г.), написана от Елена Фавили и Франческа Кавало.[78]

Настолната игра Round the World with Nellie Bly („Около света с Нели Блай“), създадена през 1890 г., е кръстена в знак на признание за нейното пътуване.[79]

Увеселителният парк „Нели Блай“ в Бруклин, Ню Йорк, е кръстен на нея, като темата му е „Около света за осемдесет дни“. Паркът е отворен отново през 2007 г.[80] под ново ръководство, преименуван на „Увеселителен парк на приключенците“ ("Adventurers Amusement Park").[81]

  • A steam tug named after Bly served as a fireboat in Toronto, Ontario, Canada.
    Парен влекач, кръстен на Блай, служи като пожарна лодка в Торонто, Онтарио, Канада
  • Cover of the 1890 board game Round the World with Nellie Bly
    Кутия на настолната игра от 1890 г. Round the World with Nellie Bly

Голям вид тарантула от Еквадор, Pamphobeteus nellieblyae Sherwood et al., 2022 г., е наречена в нейна чест от арахнолози.[82]

Пожарна лодка на име Нели Блай оперира в Торонто, Канада, през първото десетилетие на 20 век. От началото на 20 век до 1961 г. Пенсилванската железница обслужва експресен влак, наречен Нели Блай, по маршрут между Ню Йорк и Атлантик Сити, заобикаляйки Филаделфия.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Приживе Нели Блай публикува три документални книги (компилации от нейни репортажи във вестниците) и един романː

Между 1889 и 1895 г. тя написва дванадесет романа за The New York Family Story Paper. Смятани за изгубени, романите са издадени в книжно тяло едва през 2021 г., когато са преоткрити.[83]

  • Eva The Adventuress (1889)
  • New York By Night (1890)
  • Alta Lynn, M.D. (1891)
  • Wayne's Faithful Sweetheart (1891)
  • Little Luckie, or Playing For Hearts (1892)
  • Dolly The Coquette (1892)
  • In Love With A Stranger, or Through Fire And Water To Win Him (1893)
  • The Love Of Three Girls (1893)
  • Little Penny, Child Of The Streets (1893)
  • Pretty Merribelle (1894)
  • Twins & Rivals (1895)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ruddick, Nicholas (1999). "Nellie Bly, Jules Verne, and the World on the Threshold of the American Age". Canadian Review of American Studies. 29 (1): 1–12
  • Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press
  • Kroeger, Brooke (February 2000). "Bly, Nellie". American National Biography
  • "Nellie Bly Makes the News". Reveal. The Center for Investigative Reporting. 2017
  • Brown, Rosemary J. (2021). Following Nellie Bly: Her Record-Breaking Race Around the World. Pen & Sword Books Ltd
  • Goodman, Matthew (2013). Eighty Days: Nellie Bly and Elizabeth Bisland's History-Making Race Around the World. Ballantine Books
  • Lutes, Jean Marie (June 2002). "Into the Madhouse with Nellie Bly: Girl Stunt Reporting in Late Nineteenth-Century America". American Quarterly. 54 (2). Johns Hopkins University Press: 217–253
  • Mahoney, Ellen (Summer 2017). "Nellie Bly: Pioneer journalist extraordinaire". Western Pennsylvania History: 32–45
  • Parham, Stacey Gaines (2010). Nellie Bly, "the best reporter in America": one woman's rhetorical legacy (PDF) (PhD thesis). The University of Alabama
  • Randall, David (2005). "Nellie Bly: The best undercover reporter in history". The Great Reporters. London: Pluto Press. pp. 93–113
  • Rittenhouse, Mignon (1956). The Amazing Nellie Bly. Dutton
  • Roggenkamp, Karen (2016). Sympathy, Madness, and Crime: How Four Nineteenth-century Journalists Made the Newspaper Women's Business. Kent State University Press
  • Vengadasalam, Puja (September 10, 2018). "Dislocating the Masculine: How Nellie Bly Feminised Her Reports". Social Change. 48 (3): 451–458

Онлайн

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.britannica.com // Енциклопедия Британика.
  2. ↑ Kroeger 1994 казва (с. 529), че въпреки че годината на раждане 1867 е изведена от възрастта, за която Блай твърди, че е на върха на популярността си, кръщелното ѝ потвърждава 1864 г.
  3. ↑ Bill DeMain. Ten Days in a Madhouse: The Woman Who Got Herself Committed // mental floss. Посетен на 10 май 2010.
  4. ↑ Nellie and other 19th-century writers // pbs.org.
  5. ↑ Five Reasons why a Google Doodle Tribute to Nellie Bly is justified // news.biharprabha.com, 5 май 2015. Посетен на 5 май 2015.
  6. ↑ Bernard, Diane (July 28, 2019). "She went undercover to expose an insane asylum's horrors. Now Nellie Bly is getting her due. The Washington Post.
  7. ↑ а б Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, с. 3
  8. ↑ Cridlebaugh, Bruce S. Cochran's Mill Rd over Licks Run // Bridges and Tunnels of Allegheny County and Pittsburgh, PA. Посетен на 2024-12-16.
  9. ↑ Nellie Bly // Pittsburgh Civic Light Opera. Посетен на 2024-12-15.
  10. ↑ Nellie Bly Historical Marker // Explore PA History. WITF-TV. Посетен на 2024-12-16.
  11. ↑ Racconto al femminile // ottobre 2015. Посетен на 2024-12-15.
  12. ↑ Nellie Bly Biography // Biography.com. A&E Television Networks. Посетен на 27 януари 2021.
  13. ↑ а б в г Enciclopedia delle Donne. Nellie Bly // Посетен на 2024-12-16.
  14. ↑ Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, с. 25
  15. ↑ Englert, John и др. The New American Girl // IUP Magazine 12 (4). Indiana University of Pennsylvania, 1994. с. 4–7. Архивиран от оригинала на 2010-5-1.
  16. ↑ а б в г Fritz, Arthur. Nellie Bly, (1864–1922) // Nellie Bly Online. Архивиран от оригинала на 2016-3-23. Посетен на 7 април 2014.
  17. ↑ Young and Brave: Girls Changing History // National Woman's History Museum. Архивиран от оригинала на 2015-9-6. Посетен на 1 април 2014.
  18. ↑ Todd, Kim. Sensational: the hidden history of America's "girl stunt reporters". New York, Harper, 2021. ISBN 978-0062843616. OCLC 1244546167. с. 17.
  19. ↑ а б Simkin, John. Nellie Bly // Spartacus Educational. Посетен на 2024-12-16.
  20. ↑ Adrian Room. Dictionary of Pseudonyms: 13,000 Assumed Names and Their Origins. 5th. McFarland, 2010. ISBN 978-0786457632. с. 182.
  21. ↑ Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press., с. 43-44
  22. ↑ Nellie on the Fly // The Attic. Посетен на 2024-12-16.
  23. ↑ Bly, Nellie (1889). "Chapter XXVI" . Six Months in Mexico. New York: American Publishers Corporation
  24. ↑ а б Lutes, Jean Marie. Into the Madhouse with Nellie Bly: Girl Stunt Reporting in Late Nineteenth-Century America // American Quarterly 54 (2). 2002. DOI:10.1353/aq.2002.0017. с. 217–253.
  25. ↑ Gregory, Alice (May 14, 2014). "Nellie Bly's Lessons in Writing What You Want To". The New Yorker. Посетен на 15 декември 2024
  26. ↑ а б Bly, Nellie. Ten Days in a Mad-House. New York, Ian L. Munro, 1887. Посетен на 2024-12-16.
  27. ↑ Nellie Bly’s Lessons in Writing What You Want To
  28. ↑ Telfer, Tori. Lady Killers: Deadly Women Throughout History. New York, HarperCollins Publishers, 2017. с. 69.
  29. ↑ Ruddick, Nicholas (1999). "Nellie Bly, Jules Verne, and the World on the Threshold of the American Age". Canadian Review of American Studies, 29 (1), p. 4.
  30. ↑ Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, p. 146.
  31. ↑ Écrivains voyageurs (2/6): le tour du monde de Nellie Bly, l’opération Phileas Fogg // Посетен на 2024-12-16.
  32. ↑ Ruddick, Nicholas (1999). "Nellie Bly, Jules Verne, and the World on the Threshold of the American Age". Canadian Review of American Studies. 29 (1): 1–12, p. 5.
  33. ↑ Kroeger, Brooke (1994). Nellie Bly: Daredevil, Reporter, Feminist. Three Rivers Press, p. 150.
  34. ↑ Daniel Compère, Jean-Michel Margot, Entretiens avec Jules Verne. 1873-1905, Slatkine, 1998,с. 31-72
  35. ↑ "George Francis Train, One of the Few Sane Men in a Mad, Mad World". New England Historical Society, March 2015.
  36. ↑ Nellie Bly’s Book: Around the World in Seventy-two Days
  37. ↑ Lady Travellers // Посетен на 2024-12-16.
  38. ↑ Reid, Kerry. Almost 100 Years After Her Death, Nellie Bly Is Back // Chicago Reader.
  39. ↑ "Nellie Bly | American journalist". Encyclopædia Britannica. Посетен на 16 декември 2024 г.
  40. ↑ а б Nellie Bly, journalist, Dies of Pneumonia // The New York Times. January 28, 1922. Архивиран от оригинала на 15 ноември 2011. Посетен на 29 ноември 2011.
  41. ↑ Remarkable Nellie Bly’s Oil Drum // American Oil & Gas Historical Society. Посетен на 2024-12-16.
  42. ↑ Industries – Business History of Oil Drillers, Refiners // Business History. Посетен на 20 юли 2013.
  43. ↑ Garrison, Jayne. Nellie Bly, Girl Reporter : Daredevil journalist // Los Angeles Times. Архивиран от оригинала на 2024-12-16. Посетен на 5 май 2015.
  44. ↑ Harvey, Sheridan. Marching for the Vote: Remembering the Woman Suffrage Parade of 1913 // American Women. Library of Congress. Архивиран от оригинала на 2013-2-13. Посетен на 3 март 2013.
  45. ↑ "The remarkable Nellie Bly, inventor of the metal oil drum". Petroleum Age. December 2006. с. 5
  46. ↑ Racconto al femminile // октомври 2015.
  47. ↑ Bly, Nellie. American Woman Imprisoned in Austria; Liberated When Identified by Dr. Friedman // Los Angeles Herald. January 12, 1915. с. 2. Посетен на 2024-12-16.
  48. ↑ Dunning, Jennifer. Woodlawn, Bronx's Other Hall of Fame // The New York Times. February 23, 1979. Архивиран от оригинала на 10 януари 2018. Посетен на November 29, 2011.
  49. ↑ Elizabeth Jane Cochran – National Women's Hall of Fame // Greatwomen.org. Архивиран от оригинала. Посетен на 20 юли 2013.
  50. ↑ Fletcher, Bertram Julian. Nellie Bly Marguerite Higgins Ethel L. Payne Ida M. Tarbell March Women's History Month Lady Journalists on Postage Stamps // Посетен на 2024-12-16.
  51. ↑ Nellie Bly Memorial Call for Artists // Roosevelt Island Operating Corporation of New York. New York State. Посетен на 2024-12-16.
  52. ↑ Amanda Matthews of Prometheus Art Selected to Create Monument to Journalist Nelly Bly on Roosevelt Island, Press Release // Roosevelt Island Operating Corporation of New York. New York State. Посетен на 2024-12-16.
  53. ↑ Monument honoring journalist Nellie Bly opens: "This installation is spiritual" // CBS News. Посетен на 2024-12-16.
  54. ↑ New York Press Club Announces its 2020 Journalism Award Winners // www.nypressclub.org. Посетен на 2024-12-16.
  55. ↑ Dietz, Dan. Off Broadway Musicals, 1910–2007: Casts, Credits, Songs, Critical Reception and Performance Data of More Than 1,800 Shows. McFarland, 2010. ISBN 978-0786457311., с. 310
  56. ↑ Lynn Schrichte // Resourceful Women. Library of Congress. Посетен на 2024-12-16.
  57. ↑ Brodeur, Michael Andor. A reporter feigned madness to expose abuse. Now it's an unnerving opera. // Washington Post. 22 септември 2023. Посетен на 2024-12-16.
  58. ↑ The Adventures of Nelly Bly, на imdb
  59. ↑ Fearless Feminist Reporter Nellie Bly Hits the Big Screen // Ms. Magazine. Посетен на 2024-12-16.
  60. ↑ Escaping the Madhouse: The Nellie Bly Story
  61. ↑ "Nellie Bly Makes the News". Reveal. The Center for Investigative Reporting. 2017. Посетен на 16 декември 2024 г.
  62. ↑ Nellie Bly // Popular Pittsburgh. Посетен на 20 юли 2020. (на американски английски)
  63. ↑ Eidell, Lynsey. "All the Real-Life Scary Stories Told on American Horror Story" // Посетен на 2024-12-16.
  64. ↑ MacIntosh, Selena. "Ladyghosts: The West Wing 2.05, 'And It's Surely to Their Credit'" // Архивиран от оригинала на 2012-2-5.
  65. ↑ Nellie Bly Goes Undercover at Blackwell's Island // Comedy Central. Comedy Central. Архивиран от оригинала на 2018-01-25. Посетен на January 24, 2018.
  66. ↑ Journalism // Comedy Central. Comedy Central. Архивиран от оригинала на 2018-01-25. Посетен на January 24, 2018.
  67. ↑ What Girls are Good For: Happy birthday Nellie Bly // Посетен на May 5, 2015.
  68. ↑ Many happy returns, Peter Davison! // Big Finish. Посетен на May 10, 2024.
  69. ↑ What Girls Are Good For - A Novel Of Nellie Bly // Next Chapter. Посетен на 2021-04-28. (на американски английски)
  70. ↑ The New Colossus // diversionbooks.com/ebooks/new-colossus. Архивиран от оригинала на 2014-04-24. Посетен на April 29, 2014.
  71. ↑ Callison, Jill. Author: There's gold in them thar southern Black Hills // USA Today. March 23, 2015. Архивиран от оригинала на January 25, 2018. Посетен на January 24, 2018.
  72. ↑ Books // Carol McCleary. Архивиран от оригинала на 2016-05-14. Посетен на January 24, 2018.
  73. ↑ The Mad Girls of New York: A Nellie Bly Novel // Maya Rodale. Посетен на 2023-01-11. (на американски английски)
  74. ↑ Bedlam Stories // Посетен на 2024-12-16.
  75. ↑ Madwoman
  76. ↑ Broads You Should Know. Nellie Bly
  77. ↑ 024. Julie Walker: The Phantom (A) // Moonstonebooks.com. Архивиран от оригинала на 2013-7-29. Посетен на July 20, 2013.
  78. ↑ Establishment, The. New Book Gives Rebel Girls The Bedtime Tales They Deserve // The Establishment. Посетен на 2024-12-16. (на американски английски)
  79. ↑ Round the world with Nellie Bly – The Worlds globe circler // Library of Congress. Посетен на 2024-12-16.
  80. ↑ Adventurer's Amusement Park // UltimaterollerCoaster.com. Посетен на 2024-12-16.
  81. ↑ Adventurer's Park Family Entertainment Center – Brooklyn, NY // adventurerspark.com. Посетен на 2024-12-16.
  82. ↑ Sherwood, D., Gabriel, R., Brescovit, A. D. & Lucas, S. M. (2022). "On the species of Pamphobeteus Pocock, 1901 deposited in the Natural History Museum, London, with redescriptions of type material, the first record of P. grandis Bertani, Fukushima & Silva, 2008 from Peru, and the description of four new species". Arachnology 19(3): 650–674. Online
  83. ↑ McKee, Jenn. Ann Arbor Native David Blixt Discovered a Cache of Long Lost Novels by Journalist-Adventurer Nellie Bly // Pulp | Arts Around Ann Arbor. Посетен на November 21, 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nellie Bly в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нели_Блай&oldid=12449913“.