Независимост (1881 – 1882)
| „Независимост“ „Независимость“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 10 октомври 1881 г. |
| Край | 9 октомври 1882 г. |
| Редактор | Петко Каравелов, Иван Славейков, Петър Неболсин |
| Език | български |
| Политически | либерален |
„Независимост“ (изписване до 1945 година: „Независимость“) е печатен орган на емигриралите водачи на Либералната партия от Княжество България, който излиза в Пловдив от 1881 до 1882 година.
Вестникът е създаден от водачите на т.нар. „непримирими“ либерали, които намират убежище в Източна Румелия след държавния преврат в Княжество България от 27 април 1881 година. Сред тях са Петко Каравелов, Иван Славейков и Петър Неболсин. Издаването е финансирано чрез акционерно дружество, учредено специално за целта.[1]
Първият брой на „Независимост“ излиза на 10 октомври 1881 година.[1] Свои статии във вестника поместват Каравелов, Петко Славейков, Захари Стоянов и други либералски политици и журналисти.[2] „Независимост“ отразява обществения живот в Източна Румелия, но вниманието му е насочено главно върху развоя на събитията в Северна България след като княз Александър Батенберг установява Режима на пълномощията. Издателите му радеят за възстановяване на Търновската конституция и подлагат на остри нападки консерваторите, княза и руските им поддръжници заради орязването на избирателното право и гражданските свободи.[3][4] Въпреки официалната забрана и съдебното преследване на нарушителите, вестникът е разпространяван широко в Княжество България.[5]
Издаването на „Независимост“ спира в началото на октомври 1882 година, вследствие от материални затруднения и идейни разногласия между либералите по отношение на тактиката срещу режима на пълномощията.[6][7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Стателова, Елена. Източна Румелия (1879 – 1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 287. Посетен на 15.01.2022.
- ↑ Стателова 1983, с. 288 – 289.
- ↑ Стателова 1983, с. 287 – 288.
- ↑ Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 131, 146.
- ↑ Захари Стоянов. Съчинения. Том III, с. 82, 87. Издателство „Български писател“, София, 1983
- ↑ Стателова 1983, с. 289.
- ↑ Димитров 1972, с. 146.