Недьо Горинов
| Недьо Горинов | |
| български писател, педагог и просветител | |
| Роден |
11 октомври 1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Семейство | |
| Съпруга | Иванка Дерменджийска-Горинова |
Недьо Иванов Горинов е български писател, педагог и просветител.[1]
Недьо Горинов, е син на Иван Горинов, който през 1876 г. участвал в боевете за Панагюрище.[2] След Освобождението, в началото на XX век, през 1904 г. синът завършва „Славянска филология“ в Софийския университет. Дългоги години учителства като преподавател по български език в родния си град. Председател е на Народно читалище „Виделина – 1865“ в периода от 1912 до 1914 г. През 1927 г. е инициатор за издаването на вестник „Панагюрски глас“, чийто редактор е от 1927 до 1929, като негов наследник е излизащия вестник „Оборище“. Заедно със свои съмишленици организира създаването на комитета „Бележити панагюрци и Панагюрско“, преименуван след време като „Комитет за проучване миналото на Панагюрище“. Сътрудник е на списание „Българска реч“ и вестник „Литературен глас“[1] и известно време работи като музеен уредник в Къща музей „Райна Княгиня“.[2]
Химнът на Средно училище „Нешо Бончев“ град Панагюрище е написан по стихове на Недьо Горинов,[3] музика Огнян Спатарев (1954)
Панагюрският просветител е носител на орден Св. св. Кирил и Методий.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Авторски произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Горинов, Недьо. Професоръ Маринъ С. Дриновъ. София, Кооперативна книжарница „Гутенбергъ“, 1936. с. 64.
- Горинов, Недьо. Отражения отъ Априлското възстание въ чуждата поезия. Печатница „Ал. Стоичков“, 1937. с. 32.
Редактор и преводач
[редактиране | редактиране на кода]Редактира съчинения на Иван Костурков, Стоян Дринов и Нешо Бончев и др.
- Хайне, Хайнрих. Северно море. Пловдив, Ралица, 1918. с. 76.
- Симон, Шарл. Шилеръ – човекътъ и делото. Пловдив, Отец Паисий, 1920. с. 119.
- Хайне, Хайнрих. Книга на песните. Печатница „Право“, 1931. с. 91.
- Бончев, Нешо. Съчинения. София, Печатница „КООП“, 1942. с. Т. 1.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Недьо Горинов // literaturensviat.com. Посетен на 28 октомври 2023.
- ↑ а б Недьо Горинов – на Средната гора високият връх // chat-pat-literatura.blogspot.com. Посетен на 29 октомври 2023.
- ↑ Връчиха наградата за литературна критика „Нешо Бончев“ // oborishte.bg. Посетен на 28 октомври 2023.