Направо към съдържанието

Недко Лулчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Недко Лулчев
български опълченец
Роден
1853 г.
Починал
19 април 1902 г. (49 г.)

Учил вСредно училище „Любен Каравелов“

Недко (Нетко, Петко, Летко) Лулчев (Лунчев) Малеев е български опълченец (1877 – 1878).

Роден е през 1853 година в Копривщица. Израства в семейството на абаджия, работел в Анадола. Началното си образование получава в класното училище в Копривщица. След това заминава при баща си да изучава занаята му.[1]

Включва се в Сръбско-турската война от 1876 г.[1]

Постъпва в Българското опълчение на 30 април 1877 г., зачислен е в V дружина, III рота. В боевете е раняван два пъти: на 19 юли в битката за Стара Загора и на 28 декември 1877 г. в битката при Шейново.[1] Уволнен е от служба на 22 юни 1878 г. [1][2][3]

Награден е със Знака за отличие на военния орден „Св. Георги“ IV степен.[1]

След Освобождението заминава при баща си в Цариград, където работи като абаджия. През 1892 г. се установява в Пловдив. В този град умира на 19 април 1902 г.[1]

  1. а б в г д е Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 335, № V.492.9.
  2. Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 292 (№ 5195 и 5196)
  3. БИА-НБКМ, Кол. 47-II, п.д. 15