Невелски уезд
| Невелски уезд | |
| — уезд на Руската империя — | |
| 1772 г. – 1 август 1927 г. | |
 Герб | |
 Мостоположение във Витебска губерния на Руската империя | |
| Столица | Невел |
|---|---|
| Площ | |
| 3866,58[1] km2 | |
| Население | |
| Преброяване | 110 394 души[1] (1897 г.) |
| Гъстота | 28,55 д./km2 |
| |
| Днес част от |  Псковска област на Руската федерация |
.svg){kind=small}
Не́велски уе́зд (руски дореформен правопис до 1918 г.: Невельскій уѣздъ; на беларуски: Невельскі павет; на полски: Powiat newelski) е един от уездите (областите) на Витебска губерния на Руската империя, а от 24 март 1924 г. до 1 август 1927 г. е уезд на Псковска губерния на Руската съветска федеративна социалистическа република. Уезден град е Невел.
Площта на уезда е 3397,7 квадратни версти (= 3866,58 квадратни километра)[1]. Населението към 1897 г. е 110 394 жители.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Невелски уезд се намирал в североизточната част на губернията.[2] Площта на уезда според военното топографско заснемане е 3626 кв. верста, а според изчисленията на Стрелбицки – 3578,9 кв. верста.[2] Откъм Псковска губерния в уезда навлизат възвишения, широки и равнинни, усеяни с много езера и блата.[2] Тези възвишения навлизат и в Себежски и Люцински уезди и служат като вододел между Западно-Двински и Псково-Илменски речни басейни.[2] Най-значимите висоти на уезда се простират близо до границата на Псковска губернип при селата Починки, Соколники, Иванци, Дубна и др.[2] Възвишението, пресичащо пътя от Полоцк за Невел при село Туричино, разделя басейните на реките Ловат и Западна Двина.[2] Сред реките в уезда внимание заслужава река Ловат с притока си Еменка; останалите реки са незначителни.[2] Езерата, според изчисленията на Стрелбицки, заемат 183 кв. верста.[2] По-значителните езера са Нешердо – 24 кв. верста и Иван – 20 кв. верста.[2] На бреговете на езерата са разположени много села.[2] Най-малко 40 хил. десетини (384 кв. верста) се смятат за блата.[2] Горите са 110 402 десятини; от тях хазната притежава 16 034 десетини, църквите – 438 десетини, а частните собственици – 93 930 десетини.[2] Повечето от горите са борови и смърчови, но има и дъбови и други видове.[2] Благородници притежавали 109 269 десетини обработваема земя, а селяните – 116 865 десетини.[2] Земята, принадлежаща на селяните, средно статистически възлиза на 1,40 десетини на глава.[2]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Селскостопанска дейност
[редактиране | редактиране на кода]Средно в началото на XX век ежегодно се засяват: ръж – 27 900 десетини, пшеница – 650 десетини, овес – 14 000 десетини, ечемик – 6 900 десетини, елда – 1 300 десетини, грах – 2 150 десетини, картофи – 3350 десетини, коноп – 400 десетини.[2] Реколтата е 901 250 пуда ръж, 20 150 пуда жито, 550 200 пуда овес, 255 380 пуда ечемик, 23 800 пуда елда, 75 560 пуда грах, 783 400 пуда картофи, 1 600 пуда конопено семе и 2 000 пуда влакна.[2]
Всички земевладелци наброяват 1099 души; от тях 988 православни, 3 старообрядци, 75 римокатолици, 9 лутерани, 23 евреи, 1 чужденец.[2]
През 1894 г. селяните засяват 778 четвъртини зимна пшеница, 28 013 четвъртини ръж, 153 четвъртини пролетна пшеница, 28 379 четвъртини овес, 8 220 четвъртини ечемик, 685 четвъртини елда и 2 230 четвъртини други зърна.[2]
Помешчиците имат 436 четвърти зимна пшеница, 9 462 четвърти ръж, 66 четвърти пролетна пшеница, 8 892 четвърти овес, 2 566 четвърти ечемик, 173 четвърти елда и 533 четвърти други пролетни зърна.[2]
Селяните имат засяти 23 175 четвърти картофи, а помешчиците – 5 610 четвърти.[2] Помешчиците имат засяти 11 583 пуда лен и събират реколта от 48 120 пуда влакно и 18 909 пуда семена; селяните имат засяти 15 345 пуда лен и събират реколта от 51 428 пуда влакно и 44 126 пуда семена.[2]
Събраното количество сено в уезда е 5 195 340 пуда.[2]
Градинарството и овощничеството са слабо развити.[2]
Селяните имат 16 457 коня, 35 053 крави, 22 113 овце, 15 243 свине, 1 381 кози, други собственици (например помешчици) имат 8 288 коня, 19 028 крави, 12 892 овце, 5 721 свине, 621 кози.[2]
Производство, занаяти и търговия
[редактиране | редактиране на кода]Занаятите са слабо развити.[2] През 1893 г. 2086 души се считат за занаятчии, които произвеждат различни продукти на стойност 42 693 рубли.[2] 1570 души са били заети за производството на риболовни мрежи; имало е и 200 ковача.[2]
През 1894 г. има 48 фабрики и завода с продукция на стойност 69 955 рубли: 28 мелници за брашно (51 990 рубли), 6 фабрики за сапун, 4 дестилерии, 1 фабрика за водка, 1 пивоварна, 3 фабрики за тухли, 3 грънчарски фабрики и 2 грънчарни фабрики и 2 работилници за багрене на текстилни изделия чрез оттиск на шаблонени формички от синя глина.[2]
Търговските и промишлени предприятия са 102.[2]
Има 135 магазина за хляб; те следва да са съдържали 23 982 четвърти зимни и 11 991 четвърти пролетни зърна, а към 1 януари 1895 г. има 10 667 четвърти зимни и 7 061 четвърти пролетни.[2] Общата стойност на продоволствения капитал на уезда се равнява на 14 584 рубли.[2] В търговията се откроява село Соколники.[2]
Образование, религия и здравеопазване
[редактиране | редактиране на кода]Има 24 селски начални училища с 1 267 учаещи се (192 момичета); а също и 17 църковно-енорийски училища.[2] Православните храмове са 38, римокатолическите – 1.[2] Болниците са 2, а спешните кабинети – 2.[2] Има 2 службни лекаря (извън гр. Невел) и 2 свободно практикуващи, 11 фелдшера, 2 „повивални бабки“ (акушерки).[2] През 1893 г. селяните са изразходвали 439 рубли от собствените си средства за болници, 3 219 рубли за народни училища и 2 153 рубли за енорийски и ограмотителни училища.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост
[редактиране | редактиране на кода]През 1897 г.
[редактиране | редактиране на кода]Жители към 1 януари 1897 г. – 110 394 (52 702 мъже и 57 692 жени).[3][4]
- православни – 95 593,
- старообрядци – 5 290,
- римокатолици – 839,
- юдеи (евреи) – 8 231,
- протестанти – 433,
- мохамедани – 7,
- други християнски вероизповедания – 1,
- други нехристиянски вероизповедания – 0.
- благородници – 1 545,
- духовенство – 444,
- търговци – 264,
- граждани – 13 732,
- селяни – 93 994,
- чужденци – 44,
- други съсловия – 371.
По роден език:[5]
- руски (руски, беларуски, украински) – 100 596,
- латински – 77,
- иврит – 8 233,
- полски – 361,
- немски – 91,
- литовски – 5,
- друг – 1 041.
Известни жители и родили се
[редактиране | редактиране на кода]- Егор Пахомович Биков – селянин от село Глинчино, депутат във Втората държавна дума.
- Ковалевская, София Василиевна – прекарва детските си години в имението на баща си Полибино, Невелски уезд, Витебска губерния.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]През 1890 г. уездът се дели на 20 волости с общо 1584 населени места:[6]
| № | Волост | Волостна управа | Брой селища | Население |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Березовска | махала (деревня) Березово | 93 | 2 700 |
| 2 | Гултяевска | село Гултяи | 77 | 3 864 |
| 3 | Далиска | погост Далиси | 70 | 3 965 |
| 4 | Доминиковска | с. Белохвостово | 45 | 2 937 |
| 5 | Еменецка | погост Еменец | 59 | 3 654 |
| 6 | Зябкинска | погост Пятница | 86 | 3 161 |
| 7 | Карулинска | с. Щербино | 48 | 2 270 |
| 8 | Кубецка | погост Кубок | 58 | 2 738 |
| 9 | Мошенинска | с. Мошенино | 74 | 3 282 |
| 10 | Плосковска | имение (усадьба) Плоское | 48 | 2 451 |
| 11 | Псовска | погост Кошелево | 59 | 3 512 |
| 12 | Рикшинска | с. Рикшино | 102 | 4 785 |
| 13 | Серутска | махала Серути | 124 | 6 839 |
| 14 | Соколницка | с. Соколники | 166 | 8 112 |
| 15 | Стаецка | с. Туричино | 57 | 3 862 |
| 16 | Топорска | погост Топори | 115 | 5 705 |
| 17 | Трехальовска | имение Трехальово | 55 | 3 499 |
| 18 | Чернецовска | махала Чернецова | 63 | 3 112 |
| 19 | Чупровска | имение Чупрова | 114 | 3 922 |
| 20 | Шалаховска | махала Шалахово | 71 | 5 236 |
| Общо в уезда | 1 584 | 79 606 | ||
Списък на волостите (от 1914 г.):[7]
| № | Волост | Волостна управа |
|---|---|---|
| 1 | Алексеевска | станция Палибино |
| 2 | Березовска | |
| 3 | Гултяевска | ст. Линец |
| 4 | Долиска | ст. Долиси |
| 5 | Доминиковска | с. Доминиковско |
| 6 | Еменецка | г. Невел |
| 7 | Зябкинска | ст. Палибино |
| 8 | Карулинска | г. Невел |
| 9 | Кошелевска (Псовска) | г. Невел |
| 10 | Кубецка | ст. Долиси |
| 11 | Ново-Вознесенска | г. Невел |
| 12 | Плосковска | ст. Новохованск |
| 13 | Рикшинска | ст. Маево |
| 14 | Соколницка | ст. Ново-Соколники |
| 15 | Стаецка | Доминиковско |
| 16 | Топорска | погост Топори |
| 17 | Трехальовска | г. Невел |
| 18 | Чернецовска | ст. Долиси |
| 19 | Чупровска | г. Невел |
| 20 | Шалаховска | ст. Долиси |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. // Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 2024-12-26.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал Селиванов, Александр Фёдорович. Невель, уездный город Витебской губернии // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXa: Наказный атаман — Неясыти. Санкт-Петербург, Типо-Литографія И. А. Ефрон, 1897. с. 796—797. Посетен на 2024-12-27. (на руски)
- ↑ Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. // Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 2024-12-26.
- ↑ а б Первая всеобщая перепись населенiя Россiйской Имперiи 1897 г. Т. V: Витебская губерния, тетрадь III (последняя). Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел, 1903. с. 2. Посетен на 2024-12-27. (на руски)
- ↑ а б Первая всеобщая перепись населенiя Россiйской Имперiи 1897 г. Т. V: Витебская губерния, тетрадь III (последняя). Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел, 1903. с. 3. Посетен на 2024-12-27. (на руски)
- ↑ V: Витебская губерния, Список волостей // Волости и гмины 1890 года. Губернии: I Архангельская – XXV Нижегородская. Санкт-Петербург, Центральный статистический комитет Министерства внутренних дел, 1892. с. 7–8. Посетен на 2024-12-27. (на руски)
- ↑ Памятная книжка Витебской губернии на 1914 год. Витебск, Статистический Комитет Витебской Губернии; Губернская Типография, 1914. с. 307. Посетен на 2024-12-27. (на руски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Невельский уезд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |