Национална печатница (Бразилия)
| Национална печатница | |
| Imprensa Nacional | |
 Сградата на Националната печатница в град Бразилия | |
| Информация | |
|---|---|
| Абревиатура | IN |
| Основаване | 13 май 1808 г. |
| Тип | орган на федералната администрация |
| Юрисдикция | Федерално правителство на Бразилия |
| Седалище | Бразилия (Федерален окръг), Бразилия |
| Висшестоящ орган | Главен секретариат на президентството |
| Уебсайт | www.in.gov.br |
| Национална печатница в Общомедия | |
Национална печатница (на португалски: Imprensa Nacional) е орган на федералното правителство в Бразилия, негово официално издателство, чиято основна дейност е публикуването на Официалния вестник на Съюза и стопанисването на Музея на печата. Представлява част от административната структура на Главния секретариат на президентството.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на Националната печатница датира от началото на XIX век, когато кралският двор на Португалия резидира в Бразилия по време на Наполеоновите войни. На 13 май 1808 г. с декрет на принца регент Жуао в Рио де Жанейро е създадена Придворна печатница, която трябва да публикува всички актове на властта – цялото законодателство, дипломатически документи от различните кралски служби – и всякакви други произведения.[2][3][4] Първоначално печатницата е поставена на подчинение на Секретариата за външните работи и войната, а основаването ѝ бележи края на дългата забрана за отваряне на печатници в Бразилия, която действа през колониалния период.[2] На следващата година излиза и първият брой на първия вестник в Бразилия – Вестник на Рио де Жанейро (Gazeta do Rio de Janeiro).[5] След като Педро I провъзгласява независимостта на Бразилия от португалската корона, Придворната печатница става официална печатница на властта в Бразилия. През 1862 г. по идея на маркиз Де Олинда, първи министър на империята, всички нормативни актове на властта започват да се публикуват в Официален вестник.
През 1877 г. е открит Дворецът на печата, който е специално проектиран да помещава Придворната печатница и цялата типографска техника, която тя притежава. На 15 септември 1911 г. пожар нанася сериозни щети на сградата, унищожавайки и част от историческата ѝ колекция, в това число и архива с документи и публикации на печатницата.[6]
През 1940 г. Жетулиу Варгас открива ново седалище на печатницата, което заменя предишната, вече остаряла сграда. От 1994 г. Националната печатница започва да използва и електронни ресурси.
На 13 май 1982 г. е създаден и Музеят на печата, чиито колекции илюстрират историята на печата в Бразилия. Мзеят провежда ежегоден конкурс, организиран в три модула: илюстрации, редактиране и статии.
От 2017 г. Националната печатница започва да издава Списание на Националната печатница, чиято редакционна линия е фокусирана върху новите процеси, форми и технологии в областта на разпространението, публикуването и комуникацията в публичния и в частния сектор. Достъпът до информация (прозрачността) за гражданите, подобряването на обществената комуникация, примери, които вече са приети в други страни, напредъкът в областта на информационните технологии, човешките ресурси и управлението са теми от основен интерес за изданието.[7]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
![Гравюра на стария дворец, в който се е помещавала Националната печатница в Рио де Жанейро.[8].](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e1/AntigoImprensaNacionalBRA.jpg/120px-AntigoImprensaNacionalBRA.jpg)
Гравюра на стария дворец, в който се е помещавала Националната печатница в Рио де Жанейро.[8]. -
Лого на Националната печатница, върху което е избразена сградата, открита през 1940 г. -
Паметно издание – факсимилие на Бразилската конституция от 1891, отпечатано от Националанта печатница. -
Паметно издание за Централната железопътна линия на Бразилия (Estrada de Ferro Central do Brasil), публикувано от Националната пчатница през 1908 -
Пощенска картичка от 1905 г. със стария Дворец на печата -
Брошура със Закона за националните символи на Бразилия от 1942 г. -
Проект на Конституция на Бразилската империя, отпечатан през 1823 г.
![Гравюра на стария дворец, в който се е помещавала Националната печатница в Рио де Жанейро.[8].](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:AntigoImprensaNacionalBRA.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lei LEI Nº 13.844, DE 18 DE JUNHO DE 2019, Art. 8º//Presidência da República, Secretaria-Geral Subchefia para Assuntos Jurídicos
- ↑ а б Camargo, Angélica Ricci. Impressão Régia // MAPA – Memória da Administração Pública Brasileira. Archivo Nacional, 10 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2020-01-13. Посетен на 13 януари 2020.
- ↑ Camargo, Angélica Ricci. Tipografia Nacional // MAPA – Memória da Administração Pública Brasileira. Archivo Nacional, 11 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2020-01-13. Посетен на 13 януари 2020.
- ↑ Areu, Márcia. Impressão Régia do Rio de Janeiro: novas perspectivas. // SEMINÁRIO BRASILEIRO SOBRE LIVRO E HISTÓRIA EDITORIAL (1.). 2004. Архивиран от оригинала на 2018-12-25. Посетен на 23 януари 2020.
- ↑ LIMA, Rui. A Criação do Diário Oficial. Rio de Janeiro; Departamento de Imprensa Nacional, 1978.
- ↑ DOU – Ano CLIII Nº – 173, página 2. ISSN 1677 – 7042. Brasília – DF, quinta-feira, 8 de setembro de 2016
- ↑ REVISTA IMPRENSA NACIONAL – NOVOS RUMOS DA COMUNICAÇÃO PÚBLICA // Portal da Imprensa Nacional. Архивиран от оригинала на 2017-12-30. Посетен на 30 декември 2017.
- ↑ DUNLOP. C. J. Rio Antigo. Volume I. Rio de Janeiro; Grafica Laemmert Ltda, 1955
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Imprensa Nacional в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |