Национален парк Гомбе Стрийм
| Национален парк Гомбе Стрийм Gombe National Park | |
 | |
  Местоположение в Танзания | |
| Местоположение | Танзания |
|---|---|
| Най-близък град | Кигома |
| Площ | 35 km2 |
| Създаден | 1968 |
| Уебсайт | www.tanzaniaparks.go.tz |
| Национален парк Гомбе Стрийм в Общомедия | |
Национален парк Гомбе (на английски: Gombe National Park),[1] известен още като Национален парк Гомбе Стрийм, се намира в западния регион Кигома, Танзания, на 20 километра (10 мили) северно от град Кигома, столицата на региона.[2] Обявен за парк през 1968 г., Гомбе е един от най-малките национални паркове на Танзания, само с 35 km2 защитена земя по хълмовете на източния бряг на езерото Танганика.[2][3] Теренът се отличава със стръмни долини, а горската растителност варира от тревни площи до тропически гори.[4] Достъпът е възможен само с лодка, паркът е известен като мястото, където Джейн Гудол прави научните си открития, свързани с поведението и популацията на шимпанзетата.[2][3] Шимпанзетата от общността Касакела, представени в няколко книги и документални филма, живеят в Националния парк Гомбе.[5]
Високите нива на животинско разнообразие правят парка все по-популярна туристическа дестинация. Освен шимпанзетата, приматите, обитаващи Гомбе, включват зелени павиани, червени колобуси, червеноопашати маймуни, диадемени гвенони и клоросебуси.[2][6] Паркът също е дом на над 200 вида птици[2] и на речни свине.[4] Срещат се и различни видове змии, а спорадично – хипопотами и леопарди.[7] Посетителите на парка могат да се разхождат в гората, за да разгледат шимпанзетата, както и да плуват с шнорхел в езерото Танганика, обитавано от почти 100 вида цихлиди.[4]
Джейн Гудол
[редактиране | редактиране на кода]
Джейн Гудол пътува до Танзания за пръв път през 1960 г., на 26-годишна възраст без официална образователна подготовка в колеж.[4] По онова време е прието, че хората са подобни на шимпанзетата, тъй като човешкият вид споделя над 98% сходство в генетичния код.[4] Малко се знаело за поведението на шимпанзетата и структурата на общностите им. Когато започва своето проучване, Гудол казва: „Недопустимо е, поне в етологичните кръгове, да се говори за ум при едно животно, тъй като единствено човекът е разумно същество. Не може да се говори и за личност при животните. Разбира се всички знаят, че имат своите уникални герои – всички, които някога са притежавали куче или друг домашен любимец, са били наясно с това. Но етолозите, опитвайки се да затвърдят своята наука, се отклониха от задачата да се опитат да обяснят обективно тези неща.“[8] Въпреки това, нейните научни изследвания доказват точно това – интелектуалната и емоционална черта на нечовеците, в частност на шимпанзетата. С подкрепата на известния антрополог Луис Лики, Гудол създава малка изследователска станция в Гомбе с надеждата да научи повече за поведението на най-близките роднини на човека.[4] Там тя прекарва месеци, проследявайки неуловимите групи на шимпанзетата, особено на тази от Касакела, като наблюдава техните ежедневни навици. В крайна сметка Гудол е първият човек, приет в група на шимпанзета.[4]
Резултати от изследването
[редактиране | редактиране на кода]
Без обучение в колеж, насочващо изследванията ѝ, Гудол забелязва неща, които учените, притежаващи докторска степен, са пренебрегвали.[4] Вместо да номерира шимпанзетата, които са обект на наблюденията ѝ, тя им дава имена като Фифи и Дейвид Грейбърд, забелязвайки че имат уникални и индивидуални личности, което се оказва нетрадиционна идея за онова време.[4] Тя открива, че „не само човешките същества имат личност, които са способни на разумна мисъл и (или) емоции като радост и скръб“.[4] Също така наблюдава поведения като прегръдки, целувки, потупвания по гърба и дори гъделичкане, които смятаме за „чисто човешки“ действия.[4] Гудол настоява, че тези жестове са доказателство за „близките, подкрепящи и привързани връзки, които се развиват между членове на семейството и други индивиди в общността, които могат да продължат през живота им повече от 50 години“.[4] Тези открития предполагат, че приликите между хората и шимпанзетата са не само в сходните гени, но и в емоциите, интелигентността и семейните и социални отношения.
Изследователските проучвания на Гудол в Гомбе са известни на научната общност, като оспорват две отдавнашни вярвания, че само хората могат да конструират и използват сечива и че шимпанзетата са вегетарианци.[4] Докато наблюдава едно хранене на шимпанзе в термитна могила, тя забелязва, че то многократно поставя стръкове трева в термитните дупки, след което изважда стръковете от дупките, по които са прилепнали термити, ефективен „риболов“ на термити.[9] Джейн наблюдава шимпанзета, които пречупват клони на дърветата и откъсват листата по тях, а по този начин клоните стават „по-ефективни“ – форма на модификация, която е рудименталното начало на изработката на сечива.[9] Хората отдавна се разграничават от останалото животинско царство като „Човекът, служещ си със сечива“. В отговор на революционните констатации на Гудол, Луис Лики пише: „Сега трябва да предефинираме човека, да предефинираме сечивото или да приемем шимпанзетата като хора!“.[9] В хода на своето проучване Гудол открива доказателства за психични черти при шимпанзетата като аргументирана мисъл, абстракция, обобщение, символично представяне, по-рано смятани за уникални човешки способности.[10]
Освен мирното и привързано поведение, което наблюдава, Гудол открива и агресивната страна на шимпанзетата в Гомбе – шимпанзетата систематично ловуват и изяждат по-малки примати като колобусите.[4] Гудол гледа как ловна група изолира един колобус високо на едно дърво, блокира всички възможни изходи, след което едно шимпанзе се покатерва нагоре, пленява и убива колобуса.[10] След това останалите взимат части от трупа, споделяйки с други членове на ловната група, в отговор на поведението на просия.[10] Шимпанзетата в Гомбе ежегодно убиват и изяждат една трета от колобусите в парка.[4] Това се оказва основна научна находка, която оспорва предишните концепции, касаещи диетата и поведението на шимпанзето.
Но може би по-стряскаща и смущаваща е тенденцията за агресия и насилие в рамките на групата на шимпанзето. Гудол наблюдавал доминиращи женски, които умишлено убиват други женски, за да запазят своята доминация,[4] стигайки понякога до канибализъм.[9] За това поведение на шимпанзетата Джейн споделя: „През първите десет години на изследването вярвах […], че в по-голямата си част шимпанзетата в „Гомбе“ са по-добри от човешките същества. […] Тогава изведнъж открих, че те могат да бъдат брутални – че те като нас имат по-тъмна страна от своята природа.“[9] Тези открития революционизират съвременните познания за диетата на шимпанзето и поведението на храненето и са допълнително доказателство за социалните сходства между хората и шимпанзетата, макар и по много по-мрачен начин.
Изследователски център Гомбе Стрийм
[редактиране | редактиране на кода]
Гудол живее в Гомбе почти на пълен работен ден в продължение на 15 години и дългосрочните данни, които е натрупала, са все още ценни за учените днес.[4] През 1967 г. е създаден Центърът за изследване в Гомбе Стрийм, чиято задача е да координира текущи изследвания върху шимпанзетата в парка.[3] В Центъра работи екип от обучени танзанийци. Изследователският център Гомбе Стрийм е най-продължителното полево проучване на животински вид в естествената им среда, вече над 40 години.[3] Тези дългосрочни данни предоставят на учените представа за демографските модели на шимпанзето, поведението на мъжките екземпляри, лова, културата и връзките между майката и бебето през няколко поколения – редки и ценни данни.[3] Текущите изследвания също така предоставят информация за настоящите заплахи за шимпанзетата като болести, бракониерство и нарушаване на местообитанията, които засягат и други видове в Гомбе.[11] Изследването на Гудол също драстично променя етологичното мислене и начина на провеждане на изследванията върху поведението.[8] Когато говоренето за емоции при животни е отхвърлено като антропоморфизъм, нейните наблюдения на животни в естествения им хабитат показват, че обществата, поведението и отношенията между животните са комплексни.[8] Изследователският център Гомбе Стрийм провежда изследвания върху популацията на павианите, ръководени от Центъра за първични изследвания на Джейн Гудол.[12] В изследванията се включват учени, с образователна степен доктор, и са написани над 400 доклада и 30 книги.[3]
Опазване
[редактиране | редактиране на кода]Биоразнообразието на Националния парк Гомбе е застрашено предимно от посегателството на хората.[3] Въпреки че 25% от територията на Танзания е заета от паркове и резервати, популациите в дивата природа все още намаляват.[13] Това се дължи главно на липсата на сътрудничество между управлението на паркове, правителствените сектори и селските общности.[13] Селските земи често се намират между паркове и се превръщат в препятствия за животните, мигриращи между защитените територии. Без стимули за защита на животните, селските общности ги ловуват за храна или ги убиват от съображения за безопасност.[13] Бедността също увеличава риска от намаляване на популацията на животинското царство.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Входът на парка -
Характеристика на парка -
Бреговете на езерото Танганика -
Водопадът Какомбе
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gombe National Park // Tanzania Parks Adventure. Посетен на 5 март 2020.
- ↑ а б в г д Tanzania National Parks: Gombe Stream National Park Архив на оригинала от 2012-09-15 в Wayback Machine., 2008.
- ↑ а б в г д е ж The Jane Goodall Institute: Gombe Stream Research Center, 2008.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с PBS: Nature Jane Goodall’s Wild Chimpanzees, 1996.
- ↑ Goodall, J. The Chimpanzees of Gombe: Patterns of Behavior. The Belknap Press of Harvard University Press, 1986. ISBN 978-0-674-11649-8. с. 84.
- ↑ African Ape Study Sites
- ↑ African Ape Study Sites
- ↑ а б в Jane Goodall, Learning from the Chimpanzees: A Message Humans Can Understand Science, 1998.
- ↑ а б в г д Goodall, Jane. Reason for Hope: A Spiritual Journey. New York: Warner Books, 1999.
- ↑ а б в The Jane Goodall Institute: Chimpanzee Central, 2008.
- ↑ Pusey et al., The Contribution of Long-Term Research at Gombe National Park to Chimpanzee Conservation Архив на оригинала от 2008-12-17 в Wayback Machine., Conservation Biology, 2007.
- ↑ African Conservation Foundation: Gombe Stream Research Centre Архив на оригинала от 2008-09-06 в Wayback Machine., 2008.
- ↑ а б в Property & Environment Research Center: Overcoming Government Obstacles - Some Tanzanian Communities Manage Wildlife Архив на оригинала от 2009-06-26 в Wayback Machine., 2004.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| |||||||||||
