Нация

Тази статия е за общността. За партията в България вижте Нация (партия).

Нация (от лат. natio – племе, народ) е общност от хора, характеризираща се със съзнанието за еднаква историческа и/или културна принадлежност, живееща на обща територия, но не е задължително - примерно евреите близо 2 хилядолетия са били пръснати по света с много слабо присъствие на родната си земя, и до днес те, ирландците след картофения глад от втората половина на 40-те години на 19 век и арменците след турския геноцид над тях през периода 1915- 1922 г. имат в пъти повече сънародници по света, отколкото в майчините си държави, обикновенно, но не винаги обединена от общ език - примерно швейцарците използват немски, френски, италиански и ретроромански езици, южните китайци традиционно използват свой кантонски език, до възраждането на иврита евреите са използвали различни езици като идиш и ладино, огромното мнозинство представители на арменската диаспора традиционно са използвали Западноарменски език, Банатските българи създават езика си преди кодификацията на книжовния български, използващ латиница вместо българска писменост, а американците и огромното мнозинство от ирландците са англоезични, но нямат английско народностно самосъзнание, и организирана в една или повече държави или стремяща се да го направи.^[1]

Обособяване на нацията

Според някои от теориите нациите са продукт на държавите, като политико-териториални общности, въздействащи на всички свои граждани чрез своето законодателство и държавна политика, но тя не може да обясни съществуването на нации, които понякога хилядолетия не са имали своя държава и понякога са били пръснати по света като евреите, както и на диаспори, по-стари от държавата-майка и/или с различни от мнозинството си сънародници религия като Бесарабските, Таврийските и особено - на католическите Банатски българи, както и представители на една нация, запазили самосъзнанието си след десетилетия асимилация и репресии от страна на чужди и враждебни държави - като подложените на 80 години насилствена македонизация Българи в Северна Македония, като те през периодите 1912 - 1915 и 1918 (в Пелагония още от 1916) - 1941 година са подложени и на далеч по-неуспешна насилствена сърбизация.

Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През Средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. В Новият свят нациите се създават само на политическа основа. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм. Нации могат да се образуват и чрез разделяне на един и същ етнос на религиозна основа, пример за което е отделянето на пакистанците от останалите индийци въз основа на исляма.

Ърнест Гелнър в своята книга „Нации и национализъм“ (С., 1999) дава следното определение за нация „Един човек принадлежи към една нация само тогава, когато всички други нейни членове го признават за такъв“.

Вижте също

Бележки

↑ „Съвременна българска енциклопедия в два тома“ (пето преработено и допълнено издание), изд. GABEROFF, Том 2 (М – Я), 2009, ISBN 954-9607-81-X, стр. 808.

Външни препратки

Веселин Методиев, „Нация“, Университетски речник на Нов български университет

[1] „Съвременна българска енциклопедия в два тома“ (пето преработено и допълнено издание), изд. GABEROFF, Том 2 (М – Я), 2009, ISBN 954-9607-81-X, стр. 808.

[1]