Наум Пейчинов
| Наум Пейчинов | |
| български духовник и революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1913 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
Наум Пейчинов е български свещеник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1880 година в стружкото село Ябланица, потомък е по бащина линия на известна фамилия от Дримкол. Учи в българската прогимназия в Охрид, след което завършва IV клас в Битолската гимназия. Описват го като висок и красив момък.[1]
Още на младини приема свещенически сан, главно за да запази българския дух в родното си място, което е с преобладаващото българско население и малко мюсюлмани. Неголяма част от българите стават сърбомани и, начело със свещеник Марко Домозетов, получавайки финансиране от Сърбия, успяват да подкупват турските власти в борбата си срещу българите. Поп Наум се превръща в тяхна прицелна точка.[1]
До Младотурската революция в 1908 година поп Наум Пейчинов е ръководител на революционната организация в селото, като заедно с двамата четници Доне и Спасе съставляват ядката на организацията.[1]
След окупация на Ябланица от Сръбската армия през есента на 1912 година по време на Балканската война, поп Наум е тероризиран. През Междусъюзническата война през юни 1913 година е хвърлен в затвора, а след българо-албанското Охридско-Дебърско въстание, при завръщането на сърбите в Ябланица, е ранен в ръката и корема. След това е изведен вън от селото, ограбен и пребит с камъни и ножове. Хвърлен е в един дол и затрупан с камъни, а издирващите го близки са връщани със заплахи. Чак след 8 месеца е намерен и погребан, след което сръбските власти разгромяват дома му и изхвърлят на улицата жена му и петте невръстни деца.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 299.
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
