Наум Главинчев
| Наум Главинчев | |
| български юрист и общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Истанбулски университет |
Наум Николов Главинчев е виден български общественик и юрист от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1890 година в Охрид,[1] тогава в Османската империя в семейството на Никола Главинчев (1853 - 1942) и Фросина Христова Ягличева. Негов брат е Лев Главинчев. Завършва класното училище „Св. Климент Охридски“, а след това Битолската българска класическа гимназия.[1]
Наум завършва право в юридическото училище Хукук мектеби в Солун преди Балканските войни.[2][3] След войните е екстрадиран в България от новите сръбски власти.[4]
Става съдия в Пашмакли.[5] В Пашмаклийско Наум Главинчев е сред основните инициатори за развиване на българско самосъзнание сред помаците.[6] На 12 януари 1931 година по инициатива на Главинчев се създава културно-просветна комисия за приобщаването на българите мохамедани към българската държава и тяхното народностно осъзнаване с просветни средства. Комисията е основана към читалище „Христо Ботев“ в Пашмакли и е с председател Наум Главинчев.[7] В края на следващата 1932 година комисията е закрита от правителството на Демократическия сговор във връзка с предстоящите избори и желанието да се спечелят гласовете на помаците и той е принуден да напусне града.[8] Преместен е от властите в Кърджали, после – в Габрово, а след това е пенсиониран.[2]
Участва в дейността на ВМРО, като е сътрудник на ЦК на Протогеровисткото крило след 1928 година. Сътрудник е на протогеровисткия вестник „Революционен лист“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е деен член на Охридско-стружката земляческа секция към Македонското дружество „Гоце Делчев“.[4] Награден е с орден „Петолъчна звезда“.[9] Умира в началото на 1977 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Нелчинов, Крум. Почина Наум Николов Главинчев // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България XI (2). София, СМКПДБ – Централно ръководство, февруари 1977. с. 66.
- ↑ а б Маринов, Петър. Някога... (книга втора) // Електронно издателство LiterNet, 29 октомври 2007. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
- ↑ а б Нелчинов, Крум. Почина Наум Николов Главинчев // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България XI (2). София, СМКПДБ – Централно ръководство, февруари 1977. с. 67.
- ↑ Груев, Михаил, Алексей Кальонски. Възродителният процес: мюсюлманските общности и комунистическият режим. Институт за изследване на близкото минало, 2008. с. 15.
- ↑ Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето.... София, Институт по история към БАН, Институт по балканистика към БАН, Институт по социология към БАН, Исторически факултет към СУ „Св. Климент Охридски“, Център за изследвания на българите, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2009. с. 76-77.
- ↑ Христов, Христо (ред.), Георги Янков (съст.). Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес. София, Наука и изкуство, 1989. с. 65. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Иванова, Евгения. Отхвърлените „приобщени“ или процеса, наречен „възродителен“ // Либерален преглед, 8 август 2013. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Нелчинов, Крум. Почина Наум Николов Главинчев // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България XI (2). София, СМКПДБ – Централно ръководство, февруари 1977. с. 68.
